напред назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]



Разговори


Звъня! Поглеждам... усмихвам се.

— Не! — започнах от края! Омръзна ми да почвам винаги от началото.

— Какво „не“?

— Е ако бях казала „да“, нямаше да ме питаш „какво да“, нали?

Усмихва се, когато съм неадекватна, но го чупя до последно, докато пасне съвсем.

— Ко праиш? — почти го изпя или беше радиото...

— Зяпам времето, буреносно опалово е, чак не искам да включвам осветлението, опаловото е много ярко, когато е буреносно! И го слушам, времето, при теб чува ли се, едва ли го виждаш...

— Чувам го и го виждам и без да зяпам през прозорците.

— Всъщност... си правя тютюневи облаци, седя и се чудя дали зъбът ме боли или не, навивам се да отида да си измия чиниите, а си мисля, че времето е буреносно... Май зъбът ме боли!

— О, отивай на зъболекар или пробвай с лека дрога! — хили ми се на ухото, почти усетих топлина. Не, много натискам телефона, сигурно ми се е изчервило.

— По това време по-добре да пробвам с теб!

— По-добре ли еее?

Е стана му готино сега, няма какво да ми се прави!

— По това време обаче, аз съм се записал при мен.

Ето! Направи се! Знаех си, затова започнах от края!

— Да!

— Какво „да“?

Свърши ми батерията. Стана тъмно. Ще включа осветлението да измия чиниите.

 

2001 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

 

© Калина Чепандова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух