напред назад Обратно към: [Пин код: Лукчета][Петър Петров][СЛОВОТО]



Градско


В този град

в който аз не съм роден

но в който са родени безлихвените ми сънища

спуснати отгоре

 

В този град

на предплатената ми гражданска отговорност

в който плъзват слухове като гущери

домовете ни са луксозни пещери

а домашното ни възпитание

се гледа при закрити врати

 

В този град

в който няма време и минута е много

в който хората не са вече хора а секунди

времето не е вече време а преждевреме

хлябът не е вече хляб а комплект сухари

 

Душите ни не са вече души а кандидатдуши

 

В този град

в който аплодисментите

са по-важни от пласмента

 

В този град

в който непрекъснато царят

безразборни връзки и развръзки

мъжете знаят защо

а жените само се правят че не знаят

 

Ние сме дистрибутори на нежност

само в две калории

 

В този град

в който няма град

а армия от полулегални градоначалници

 

Всичко си върви по градоустройствен план

 

В този град

в който аз не съм роден

и никога няма и да се родя

 

така или иначе

 

просто няма какво да се случи

 


напред горе назад Обратно към: [Пин код: Лукчета][Петър Петров][СЛОВОТО]

 

© 2004 Петър Петров. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух