Обратно към: [Пин код: Лукчета][Петър Петров][СЛОВОТО]

Тя пристъпва.

Плавно.

Гальовно.

Под прикритието на

улични светлосенки

и невидими улични музиканти.

Покрита с облаци неутралност.

Виждам я -

бяла.

Ослепително бяла.

Продължително плавна.

Продължително гальовна.

Непрестанна.

Спира се.

Влиза в сладкарницата

и си купува мляко с ориз.

Вкусва.

Това е нейният личен time out.

Бих отсякъл: ПИН код.

Вкусвам.

Виждам я -

млечна,

кротка,

лекоатлетична,

многосрична.

Достатъчно

я виждам.

Разводнявам се.

По кожата ми вече никнат

оризови полета...

Обратно към: [Пин код: Лукчета][Петър Петров][СЛОВОТО]

© 2004 Петър Петров. Всички права запазени!