Обратно към: [Петър Петров][СЛОВОТО]

Лицето ти

е сипкаво.

Отлято

от копринена надежда

е лицето ти.

Събуждаш се...

Минутите се увиват

около тялото ти

като прежда.

Водни лилии

дублират

нежността ни.

Сенките ни

консумират любов.

Дават го обаче

че ще е слънчево.

Да се въоръжим

с любов тогава.

Искаш ли?

Обратно към: [Петър Петров][СЛОВОТО]

© Петър Петров. Всички права запазени!