напред назад Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]



Ела...


Ела,

в топлите води на нощта

да плуваме като вплетени коренища —

бавно, величествено

през вечността

на своите азове,

концентрично разплискани.

Ела,

вселената ще ни свири с тромпет,

ще минават край нас

времената безвременнни,

протяжно ще вият с древен рев

от бреговете желанията ни

като сирени.

И ще избухнем безшумно

в космичния мрак

като свръхнови,

като сияния южни...

Ела,

на творението първичният знак

се нарича любов

и тя ни е нужна.

 


напред горе назад Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]

 

© Иглика Пеева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух