напред назад Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]



Душата ми...


Душата ми —

петунии влудени,

море и бряг,

изгризан от вълни.

Щом загърми в мен,

плашат се от мене.

прииждат, ако тихо завали.

Страх и подслон,

възторг и просто къща,

където натежали от тъга,

нозете ви отново се завръщат,

с надежда за открехната врата...

А аз надмогнала на ветровете бича,

невкаменена още под солта,

недообичана от вас, пак ви обичам

със участта на морски фар,

изгрял в нощта...

 


напред горе назад Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]

 

© Иглика Пеева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух