Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]

    Дали ще можем да забравим лятото?

И в есента очите му ни следваха

с искрящите си залпове от птици,

извираше в смеха ни непредвидено,

надничаше със русите си кичури

сред нейните бакърени коси,

и биеше с юмруци по сърцата ни

незабравимия си древен ритъм,

от който във кръвта ни побесняваше

табунът луд на дивите коне...

О, лятото!

    ... А есента прииждаше

с палитрата си цветноутешителна,

понесла подло, скришом във ръкава си

най-бялата си утрешна боя...

Но ние фанатично не й вярвахме,

пришпорвайки сезоните извечни

да преобърнат вечния си ход.

И само във видение далечно

се виждахме как вече приковани

от зимата, на ледното й питане

дали ще можем да забравим лятото,

със мъртви устни шепнем свойто:

— Не!

Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]

© Иглика Пеева. Всички права запазени!