Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]

Точно когато

ножът прободе сърцето ми,

парливото чувство

напомни нещо щастливо,

викна стари асоциации,

само че гледах съвсем отстрани —

като в сън.

После той се въртя,

пита: „Помниш ли?“

и на всеки спомен

наточваше свойта усмивка

и аз се усмихвах...,

само че някак съвсем отстрани —

като в сън.

Пофлиртувах,

омръзна ми,

скрих се зад прага

на свойто: „Довиждане!“,

а гласът му

звънтеше на всяко стъпало:

„Ще се видим ли пак?“

...Замълчах —

сън със нож — си помислих,

скептично усмихната,

но прободен сънят ми изтече.

И пронизан денят ми боля...

Обратно към: [Иглика Пеева][СЛОВОТО]

© Иглика Пеева. Всички права запазени!