напред назад Обратно към: [Иво Недялков][СЛОВОТО]



Самота 2


Самота - белег

На моята стая

Врата, към която

Очите ми зреят,

               Прогонвани

От слаб лъч светлина.

Хладина

       и отдавнешни

               срещи,

книги, затворени

като инвалиди,

стърчащи отгоре

до долу,

със спящи

във тях буквите -

              страшни.

Тапети, напълнени

с жълти букети,

вместо вази -

безсвещни красят

два свещника стари

масите вред.

Добрата икона.

Виенското огледало…

Всичко това -

Един мъртъв пласт

Самота

 


напред горе назад Обратно към: [Иво Недялков][СЛОВОТО]

 

© Иво Недялков. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух