напред назад Обратно към: [Иво Недялков][СЛОВОТО]



Самота 3


Живея самота

От вещество, паразитно

изработено от тяло.

Почивам,

боядисва дните

усещам сезони

себе си -

влюбен във "Вали".

Капките

Земята упоена

Изкачвам стълбите

в себе си.

Капки,

Сам със старите -

ще ги изпикая

в паразитния храм.

На връщане, понесъл

със себе си

стълба

след всяка капка

върху храма

бухал

в бетона на храма...

Треперя и сънувам

капките от дъжда

луди.

Вървя след жена си -

мокро момиче

изваяно от дъжда,

изгасващо

и нихилиращо

в мокрия огън.

 


напред горе назад Обратно към: [Иво Недялков][СЛОВОТО]

 

© Иво Недялков. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух