напред назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]



Въведение


Една врата завинаги заключена

отвориха невидими ръце –

и плиснаха водите на забравен ручей

връз моето и твоето сърце:

 

Едно дете застанало на прага,

само като пред свято Въведение,

молитвено към изгрева посяга

и чака пътник да го поведе.

 

Шуми разцъфналия люляк леко

и вятърът цветенцата пилей,

далеч по многостранните пътеки

невидим дъх дърветата люлей.

 

И ето – спираш ти – незнаен странник –

и хващаш треперящата ръка:

и пламва слънцето, звънят камбани

в ликуваща, многогласна река.

 


напред горе назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух