напред назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]



Слънце


Отново твоят поглед ме намира,

лъчите на леда топят

и пак събудени, немирни

вълни от мойта кръв шумят.

 

Повлича ме отново златна мрежа

към нови неизвестни брегове,

зоват ме гласове разнежени

и блеснали планински върхове.

 

Усещам пак у мене сила пламва,

стихийно бликнала от теб,

която и пръстта корава

превръща в ароматен хляб.

 

И искам с птиците да пея,

да растна в житните стъбла,

със ветровете да развия

прозирно ласкави крила...

 


напред горе назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух