напред назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]



В стария град


Уличката е позната –

сън ли е, не знам...

Ето църквата, чешмата –

кой ми маха там?

 

Ти ли чакаш, моя младост?

как ли ме позна?

беше пролет – днеска пада

есенна слана.

 

Янтра пак лежи заспала,

в нейните води

гледай – чудно огледало:

къщи и звезди.

 

Там ли някога потъна

един звезден свят?

Миналото кой погълна?

Що е то “назад”?

 

Призраци, о спете, спете

в тихите води!

мои стъпки, не будете

мъртвите звезди!

 

Виж, в гората с първи тръпки

броди есента,

ехото на мойте стъпки

пада в пропастта...

 


напред горе назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух