Обратно към: [Добрин Стефанов][СЛОВОТО]

Посветен на Мария Кутманова и Гергана Трифонова

...телефонен звън събуди Фейм. Часът бе точно 10. Професорът намери мобифона с едно движение на ръката.

- Да - каза в просъница Фейм.

- Хей, поспаланко, и без това си имаме достатъчно работа, а теб ти няма никакъв. Разкопките започнаха преди 2 часа. Веднага идвай на обекта нямаме никакво време за губене - след това импровизирано конско Дестини затвори телефона.

Фейм изключи мобифона и чак тогава усети болката, която пронизваше главата му. Той имаше само откъслечни спомени от предната вечер. Вино, вино и пак вино, а за капак на всичко и незабравимата нощ с Дестини - отговорничката за апаратурата, която ходеше навсякъде с лаптоп-а си. Фейм често се шегуваше с нея като казваше: „Сладурано вземи си едни белезници и заключи компютъра за китката си. Може случайно да го забравиш някъде.“

Да, сладурана беше може би най-точното определение за Дестини - 25 годишна жена с дълга кестенява коса, малко нодле, устни които всеки мъж би желал да целуне и необикновено игриви кафяви очи. Една нощ с такава жена е незабравима, особено ако ти каже, че е съгласна да се омъжи за теб. Фейм бе на 7-то небе, но същност как се бе стигнало до тази нощ.

Той, 27 годишният професор по археология и същевременно търсач на силни усещания, беше организирал разкопки из Вавилон. За негово щастие една от Лондонските банки се съгласи да го спонсорира. Разкопките започнаха, но без никакъв успех. Дните минаваха, а Фейм не откри нищо интересно. Така и свършиха парите от спонсорството. Равносметката беше почти една цяла изгубена година, стотици хиляди похарчени напразно долари и нито един намерен предмет. Точно в момента, в който Фейм затваряше обекта, той реши да замахне за последен път с кирката. Тя удари на метал и професорът с изненада съзря, че е открил златно парче от скиптър. То бе най-горната част от безценният артифакт, представляващо ръка до китката - от злато, но няй-странното бе това, което тя стискаше. Пръстите бяха обхванали точно копие на Земята, с континентите и океаните, също направено от злато. В най-долната част където се предполагаше, че скиптъра е счупен имаше нещо като щифт, което навяваше на мисълта, че тази тояга за обреди беше разглобена. След това откритие Фейм веднага прати факс до спонсорите си. Те му дадоха кард бланш, за да продължи разкопките, а новината за откритието обиколи острова за по-малко от 24 часа. Последва невероятен купон в чест на Фейм.

След като се изкъпа и избръсна професорът беше готов да отизе на обекта. Но тъкмо, когато прекрачваше прага на външната врата, той се сети за предмета, който беше открил. Това творение на незнайна цивилизация, беше останало на бюрото в кабинета му. Той се върна за да го вземе и занесе в сейфа на банката. Фейм хванал часта от скиптъра сякаш е някакъв незнаен шаман и произнесе думи, които и сам не знаеше какво означават. Точно в този момент се отвори врата в измеренията, от която се появи един човек. Фейм го гледаше вцепенено, не толкова заради внезапната му поява, а заради външния му вид. Новодошлият беше точно копие на Фейм. Да, в стаята имаше двама професори по археология с дълги кестеняви коси. След като изтекоха 2 секунди от идването на този човек от друго измерение, Фейм осъзна какво става и припадна на пода.

- Фейм, събуди се! Нямаме време за губене.

Фейм отвори очи и видя двойника си да му подава чаша вода. Той все още стискаше в ръце върха на скиптъра. Фейм пое водата с другата ръка и отпи глътка.

- К-к-к-кой сте Вие? - попита той.

Тогава той се приближи към него. В ръцете си държеше скиптър. Да, скиптъра, от който Фейм беше намерил част. Точно този детайл от него липсваше в ръцете на събеседника му.

- Много просто Фейм. Ти си аз, но аз не съм ти.

Фейм го погледна неразбиращо и се помоли:

- Ако нямаш нищо против би ли ми обяснил на прост Земен език какво точно става и кой си ТИ?

- ОК. Първо искам да ти кажа, че ти си мое творение, клонинг, но това не е точната дума, защото само външно си приличаме. До тук бях ясен нядявам се?

- Да, въпреки, че нещо ми е трудно да повярвам, в това което ми казваш, те разбирам. Продължавай.

- Малко е объркано нататък. Така, че ще ти разкажа историята, както и известна в твоето измерение с малки допълнения. Знаеш старата легенда за Вавилон нали? Как хората започнали да строят кула до небесата, с помощта на която искали да стигнат до боговете. Та нещо такова се случи в Истинския Свят. Той е нещо като тази планета Земя, но е на три пласта. Най-долният на теб ти е известен като Ад, средният е твоята любима планета, а горният са така нареченита от вас богове, и за да ти дам пълна представа за нещата аз съм върховният Бог. Преди 4 хилядолетия долният и средният свят се обединиха и искаха да завладеят нашия. Те бяха примитивни цивилизация, а нашата изключително напреднала и моралът не ни позволявяше да ги унищожим с някое от нашите мищни оръжия, предназначени за охрана на космическото ни пространство от други видове. А също и ако го бяхме използвали срещу тях значеше да почнем да разрушаваме планетата си, защото всеки има земя под краката си и вижда звездите, но все пак това беше една планета на 3 пласта. Хората от най-долния континуум бяха намерили начин да отворят вратите в пространството и почнаха да строят кула, за да достигнат нашия свят, който бе на границата на атмосферата и космиса на средния свят. Тогава аз използвах цялата си магическа мощ, за да разруша тази кула и да внеса раздор в редиците на врага. Но това с имаше своята цена. Духът ми трябвяше да напусне материалния свят, докато събера достатъчно сила, за да мога да се материализирам отново. За това с последни усилия създадох три паралелни свята, но не като моят, а просто три отделни планети за трите цивилизации. Така истинският свят остана пуст, а различните народи заживяха в три различни времево-пространствени зони. Също разглобих скиптъра и пратих по една част във всеки свят, за да не може да бъде сглобен от чужди ръце, защото то е най-мощното нещо на истинския свят и ако попадне в чужди ръце цялата позната вселена може да бъде поробена. Беше ми необходимо цяло хилядолетие д асе материализирам и по още едно да създам мае подобие във всеки един свят, за да намери изгубената част от скиптъра ми. Не се плаши, ти не си кукла на конци или машина, ти си обикновен човек аз създавам истински живот, в твоя свят съм известен като Господ. Но докато аз си сглобявах скиптъра долните два свята откриха начин да се върнат на родната планета и то не по един, по двама, а с всени изминат ден там се преселват с хиляди. Смъртта, която е известна на теб е само смяна на материята, която използва духа. С вековете духовете откриха как да се материализират на родното си място. В тази попент те строят кулата наново и съвсем скоро ще осквернят родния ми дом. Ти трябва да ми помогнеш.

- Но как? - запита учудено Фейм.

- Дай ми последната част от скиптъра и тогава ще си възвърна напълно силата. Тогава ще се въведе старият ред и всички ще си живеят мирно и тихо, а ти ще си продължиш жизнения път все едно, че нищо не се е случило. Ето ти точно копие на твоято част от скиптъра, тя се различава от истинската само по това, че няма същата магическа мощ, ако мога така да се изразя.

Фейм му даде последната част от скиптъра. Събеседникът му я пое и я добави към намерените две. И се озари в ослепителна светлина.

- Още едно измерение, в което завладях Земята. Остава само още едно и аз ще я контролирам във всичките и възможни варианти. Да аз съм Господ Бог и маята воля е закон.

„Това бяха последните думи на нашият тиранин преди да наложи волята си над планетата и да сложи за свой васал и наш господар Фейм Симпсън, който беше докаран до пълно деградиране, след като „Господ“ го беше просветил в дребно магьосничество. Но тази негова сила бе достатъчна, за да отвори врата в измеренията и да те подчини на волята си. Който дръзнеше да му се противопостави биваше изпратен в друго измерение(няй-често в Х) и се връщаше от там с нервно разтройство и толкова наплашен, че веднага го прибираха в някоя психиатрична клиника докрая на дните му. Аз съм учен и след дълги години тежък труд открих как да изпратия съобщиние до последната свободна Земя. Ако получавати това съобщение и не сте поробени все още ворвете във Вавилон, намерете скиптъра и го унищожете. Това може да се случи само ако той се хвърли в огньовете на Етна в Сицилия. Защото точно 4000 години след падинето на Вавилон някой млад и находчив археолог ще го открие, а само 24 часа по-късно собственикът му ще дойде да си го потърси, а вземе ли си го с вас е свършено“

След като чуха това учените от НАСА гледаха с тъпи погледи. Те бяха уловили сигнал от други разумни същества, очевидно с много по-добре развита цивилизация от нашета, но най-странното беше, че тази цивилизация ни предупреждаваше за най-голямата опасност, която можехме да си помислим: да паднем под робството на извънземен интелект.

В този момент някой включи CNN

„Добър вечер дами и господа. Само преди броени секунди получихме информация, че вчера вечерта във Вавилон един от най-младите преуспяващи археолози Майкъл Стивънсън е открил златен скиптър с неизвесен произход, учените смятат, че...“

Обратно към: [Добрин Стефанов][СЛОВОТО]

© Добрин Стефанов. Всички права запазени!