напред назад Обратно към: [Георги Ушев][СЛОВОТО]



Кой си ти?


Преди известно време един мой приятел, бай Пешо, ме помоли да се срещна с момчето на негов стар сънаборник от България. Момчето наскоро било пристигнало в САЩ, било инжинер, търсело си работа вече няколко месеца - все неуспешно, та ако съм можел да го посъветвам и насоча на някъде. От разни български имигранти бай Пешо бил чул, че момчето било "крайно-начетено", "върло-интелегентно", владеело "четири или пет езика, ако не и повече, перфектно", и въобще било родено за министър и България му била малка. Съгласих се да се срещнем, не най-малкото и от любопитство да видя един такъв знаменит българин.

 

Тъй като мястото за срещата беше на стотина километра от дома ми, аз пристигнах доста по-рано от уреченото време. Бях подготвил няколко мостри от американски технически резюмета, списък на околните компании с инжинерни отдели, и най-важното - списък с имената на мои колеги, имащи ми достатъчно доверие, че да са готови да служат, ако аз сметна за разумно, като препоръчители за момчето на бай Пешовия приятел. Бай Пешо дойде като часовник - все едно е учил в германското занаятчийско училище вчера, а не преди 50 години. Разгледа книжата в папките ми, благодари ми, че съм взел присърце молбата му, и зачака с мен знатното българско момче, което се яви със закъснение от почти час.

 

— А-а, здравейте! — представи се момчето, което се оказа мъж на зряла средна възраст. — Аз съм Въздеслав Софийски. Боравя със САЩ от няколко месеца със смесени резултати. Бай Пешо се опитва нещо да ми уреди, но нали е простичък човек и няма нужното образование и култура, постигнатото не ме удолетворява.

 

Бай Пешо се поизчерви и някак не оцени фамилиарното потупване по рамото му. Докато бай Пешо се изчервяваше и аз се съвземах от балканския такт на неудолетворената българска особа, Въздеслав седна. Той явно не губеше време с разните там дребнавости кой сяда пръв. Седнахме с бай Пешо - аз срещу Въздеслав, бай Пешо под прав ъгъл към двама ни - и срещата започна.

 

— Доколкото разбирам от господин Дърводелски (нарочно не казах "бай Пешо"), Вие сте имали нужда от съвети и може би помощ с намирането на...

 

— Бай Пешко нищо не разбира! — махна авторитетно с ръка Въздеслав. — Да сме си откровени, нали сме българи. Той си е провинциалист и не му е в манталитета да оцени положението ми и постиженията ми в България. Аз не съм случаен човек. Две висши образования имам, редица езици - освен английския - владея до тънкост, в научните академии съм вътрешен човек. Въобще за мен Америка е нещо съвсем по силите ми, да не кажем лесно. А Вие кой сте? Нещо титли имате ли?

 

Не можах да не забележа презрителната сянка в очите на Въздеслав когато не поставих титли нито пред, нито зад името ми. Започнах да обяснявам, че се занимавам с газова динамика, когато Въздеслав безцеремонно пресече изречението ми. Изражението на лицето му твърде красноречиво говореше, че той няма какво да слуша от мен.

 

— Аз вчера говорих с мой приятел. Той дойде малко преди мен, но вече е милионер - ти не би го познавал - и той ме запозна подробно с цялостното положение в Америка. Констатацията е, че американските инжинери не ме респектират, и че един европейски специалист с моята ерудиция лесно ще се справи тук. Според най-новата информация от моите високопоставени източници, аз би трябвало да имам заплата от над 150 000 долара годишно. Разбира се, осъзнавам уникалното положение, в което се намирам за момента, и смятам, че едно 100 до 120 000 долара би било редно да получавам като начална заплата.

 

— Тези цифри за Вашата заплата от кой са Ви дадени - от Вашия приятел-милионер в...

 

— По недоверието в гласа ти личи, че ти нищо не разбираш! — припряно отбеляза Въздеслав, и запали цигара без да се интересува от чувствата ни по въпроса. — Аз не знам какво точно ти е положението за САЩ, но изглежда не си на моето ниво.

 

Тук забелязах как бай Пешо се смръщи. Бай Пешо е милионер, милионер по пари (а не по приказки, каквито са много други), но още му тежи, че общото му образование е приключило с трето отделение. Тази му мъка допълва вродената му добрина, и бай Пешо - колкото и да е милионер - не би и сънувал да се държи без уважение към образован човек, за какъвто той ме зачита. Най- разбираемо, отношението на Въздеслав към мен ядосваше бай Пешо. Той не ме бе помолил да дойда, че желанието ми да помогна да бъде посрещнато с такова неуважение. Бай Пешо подбутна стола си, в процеса заставайки по-близко до мен и по-насреща на Въздеслав. Трето отделение или не, бай Пешо разбира от човешки отношения и символиката им.

 

— Моето момче, — започна той, сдържайки раздразнението си — ти недей така да се отнасяш към хората, понеже...

 

— Хайде сега, българин на обноски да ме учи! — пуфна Въздеслав. — Недей така, бай Пешко. Кой си ти? Аз като поема със сто хилядярки сега, до твоята възраст ще съм далеч над твоите работилници! Само разяснявах на господина тук, твоя приятел, някои истини. Може би с него оперираме на несъответствуващи професионални плоскости.

 

Спогледахме се с бай Пешо. Явно беше, че си губим времето, но поне да довършим срещата без неприятни сблъсъци.

 

— Мога ли да видя дипломите Ви и резюмето Ви? — учтиво запитах със страхотен интерес. Отсъствието от Въздеславовата реч на ключови изрази за един безработен като "работа" или "способен съм да върша" бе възбудило любопитството ми до крайност.

 

— Ето го резюменцето, проверено лично от мой пръв приятел, който е разработил цялата контролна система на Б-1. Ти не ще да го познаваш - той е от висшето общество. А ето я и дипломата. Другата я забравих в България. Дисертацията не съм имал време да я преведа, пък и ти колко ли ще я разбереш. Мой пръв приятел - лично е ръководил развитието на най-новите американски радари - ги разгледа и дооформи. Той ми гарантира, че в Америка квалификации като моите са извънредно търсени и ценени.

 

Поемам резюмето, и обладан от най-искрена любознателност го зачитам дума по дума. Чета го така не само от разпаления ми интерес, а и поради неразбираемия и неграмотен английски. Написано е по безобразен стандарт, ако може да се говори за такъв, с много печатни грешки, но изброява невероятни професионални квалификации! Всяка от тях, по висотата си, би изключила придобивката на останалите от възможностите на един човешки живот, поне в САЩ. Забелязвам, че някои от изредените длъжности са прекалено точно описани, че да са призведение на мошеник. Университетската диплома, доколкото съм виждал български университетски дипломи, също изглежда истинска. Аз винаги съм се гордеел с българското ми образование (до осми клас), и сега ми става болно. Възможно ли е българските висши образователни и научни среди да са толкова изпаднали, че да се унижават с присъствието на някой като великия европейски специалист пред мен!? С тайната надежда че съм чел фалшификации и с горчивата убеденост, че не съм, подадох книжата обратно.

 

Въздеслав пак заговори, но аз не го слушах. Поставих папките обратно в чантата ми. Безсмислено беше да показвам на Въздеслав данните за околните инжинерни работодатели или списъка с потенциалните референции. Мислено молейки ги за извинение се опитах да сравня някои от колегите ми от вече прибрания списък с Въздеслав. Един от тях беше бивш началник на инжинерната част на една американска авиолиния и отговорен за повече самолети от колкото "Балкан" някога е притежавал. Сега той беше самолетен инжинер и получаваше към 65 000 годишно, с десетина години преди пенсия. Друг беше бивш завеждащ самолетната поддръжка на самолетоносач и отговорен за повече количество и стойност на техника отколкото има в научните учреждения в няколко Българии. Той тъкмо се бе пенсионирал като аеро-космически консултант с приключваща заплата от към 90 000 годишно. И ето го господин Въздеслав Софийски, чиято начална заплата "би било редно" да е от 100 000 долара нагоре!

 

До колкото са ми икономическите познания за САЩ, ако човек притежава собствена фирма, заплатата, която би си позволил да си плаща, в печеливши години, е около 10% от брутния доход. Не всяка година е печеливша! Тази заплата не включва облаги като здравни осигуровки, болнични, отпуска, и редица други. Такива облаги са скъпи! По тези причини горе-долу всеки долар редовна заплата от голяма компания (като Рокуел, Дъглас, Боинг) е равен на два долара заплата на един частник. С други думи, 100 000 долара заплата от една голяма компания подсигуряват ниво на живот, което отговаря на частническа заплата от 200 000. Или някой с такава заплата е все едно собственик на фирма с бруто доход от 2 000 000 долара годишно.

 

Докато горните пресмятания се въртяха в главата ми, аз гледах омазнената вратовръзка, опетнените смачкани панталони, и мръсните обувки на господин Софийски, чувах жалките му опити да се обгръща с ореол на величие, опитвах се да си го представя собственик на фирма - всякаква фирма - с бруто доход от два милиона долара годишно, и неизменно на устата ми се пораждаше безмълвният, но крещящ, въпрос: "Кой си ти?"

 

Изглежда неизговореният въпрос да е блеснал в очите ми, понеже Въздеслав внезапно млъкна. Настъпи неловко мълчание.

 

— Не си губи времето с нас, момче. — обърна се бай Пешо към Въздеслав, стана, хвана ме нежно за рамото, и ме поведе да си тръгваме. — Я гледай кой си ти! Вече си цял професор по Америката. Чи то на теб и президенто, ако успее дума да вмъкне, шапка трябва да ти сваля! Ама докле се добереш до президенто цани се я чинии да миеш, я нещо друго по способностите ти да правиш, че от просия по хората само срамиш баща ти...

 

08.07.1992 г.

 

Бележка: Имената на споменатите личности са изменени.

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Ушев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух