напред назад Обратно към: [Георги Ушев][СЛОВОТО]



Да си вършиш работата звучи просто


..."Според последните научни развития в Европа в областта на газовата динамика..." — думите, на тромав английски с безпогрешно източно-европейско озвучаване, кънтяха в конференционната заличка. — "...Въпросът е засегнат в поредица научни издания, покриващи историческото развитие и модерните исторически предпоставки..."

 

Ако изразите и изреченията бяха цветущи и голями, дваж по-голямо беше изумлението, цъфнало по лицата на групата инжинери, задължени по протокол да слушат мълчаливо, за момента, говорителя пред черната дъска. Не беше въпрос на културен срив, понеже повечето от инжинерите, моя милост включена, бяхме "легализирани" американци и имахме богат опит от боравене с какви ли не хора и от къде ли не. Колегите ни, които пък бяха "родени" американци, макар и не до там запознати с тънкостите на световната география, история, и културна мозайка, покрай нас бяха видяли и чули достатъчно, че да не се учудват от нищо. По гореописаните причини не можеше да се говори и за езикова преграда, тъй като всички умеехме да разшифроваме всякакви видове английски. В крайна сметка, причината за изумлението ни беше пределно проста. Не можехме да разберем връзката между световните научни, исторически, и политически развития и същинската причина за даването на думата на красноречивата източно-европейска особа. А причината, според конференционната програма, беше кратък доклад за няколко минути с който да се каже коя газ, от видовете А, Б, и В, приляга към изискванията на проекта, върху който всички работехме.

 

"Краткият" доклад приключи, но не преди говорителят да отбележи величината на неговите лични трудове и тясните му връзки с разни научни ниститути. Дойде време за въпроси към доклада. Тук протоколът на поведение, до сега превърнал всички ни в безропотни слушатели, допусна известно раздвижване. Първо се осъзнахме и разшавахме "легализираните" американци, като по възрастните, знаещи какво ще последва и нежелаещи да пилеят повече работно време, тихичко напуснаха залата. Аз, бидейки български американец, изпитвах една смесица от съжаление, насмешка, и отвръщение към говорителя. Съжаление, защото виждах как се излага с неспособността си да разбере точната, ограничена цел на работата си и с незнанието си да я извърши. Насмешка, защото разтягаше локуми и дърпаше памуци като че ли беше на изпит пред някой себеподобен професор в някой университет някъде в Източна Европа, а не пред група американски инжинери от не съвсем ниска класа. Отвръщение, защото такива полу-образовани, полу-интелигентни, но въз-дипломирани мърльовци, обкичени с всякакви звания и титлички, с усти бълващи какви ли не философий - и напълно неспособни да направят и най-малкото конкретно нещо в професията си, пък и винаги говорещи "от името" на Източна Европа, придават крайно лоша репутация на всичко източно-европейско. Това, в края на краищата, засяга и мен като източно-европеец. С други думи, останах в залата.

 

— Значи, след всичко това, какво е заключението? — с леден, сдържан глас запита водещият конференцията.

 

Великата особа леко се смути, но бързо се опомни. Отговорът се заточи, обсипан с изрази като "както е известно", "според най-новата технология", "поради най-съвременните постижения"... Говорителят не можеше да припари до сегашното си място - и буквално, и по принцип служебно - ако не бе прекарал поне няколко години в САЩ. През цялото това време не му ли бе влязло в главата нещо от американската работна етика?! Той не беше от нашите хора, а бе нает от външна консултантска агенция, и това изглежда беше първата му работа в космическата промишленост. Но при все това, този човечец не осъзнаваше ли какво прави и за къде се е запътил?!

 

Един от присъствуващите, чиито хора вече чакаха от един месец за да разберат коя газ ще се използува, прекъсна говорителя. Човекът даже се изчерви от неудобство, понеже да прекъснеш някого по време на такова техническо обсъждане беше много рядко явление, почти считано за грубост.

 

— Извинете, но под "заключение" искаме да кажем най-простото нещо: коя е газта?

 

— И ако обичате, да ни дадете копия от анализите и числените доказателства! — бързо добави водещият конференцията, споглеждайки се с нас.

 

Последните две бележки сразиха говорителя. Той бе получил заданието си преди три месеца. През това време бе изпълнил няколко папки с предложения и съвети за някакви подобрения, и изглеждаше да е толкова зает, че никой не го бе запитал по-подробно за напредъка му. Това беше въпрос на професионално доверие и съвсем не беше знак на безразличие или некомпетентност от наша страна. Явно нещата се оказваха неизмеримо по-сериозни от колкото говорителят се бе полъгал да вярва.

 

Водещият конференцията, със смразено пурпурно лице, се обърна към секретарката. Настъпи тишина, в която моливът му тътнеше по масата като парен чук.

 

— В заключение — продиктува той обобщението от "доклада" — въпросът с избора на газта е все още открит. Заданието ще бъде прехвърлено на някой, разбиращ от работата си, след съответните нужни подписи. Последните да се наберат веднага! — посочи той с недвусмислен показалец към стенографиращата секретарка. Тя старателно подчерта с червено заръката на началника си. — Три месеца бюджет издухани за куп празни приказки! Толкова ли е трудно човек да върши неговата лична, точна, проста работа!

 

Конференцията привърши, и няколкото останали присъствуващи започнахме да се разотиваме. Водещият конференцията, секретарката, и източно-европейската особа останаха. Още не се бяхме източили от заличката когато видяхме да идва човек от Личен Състав. Малцина от нас някога са били свидетели на такова мигновенно уволнение.

 

В коридора един тайванец, мой приятел, който знае, че съм прекарал четири от юношеските ми години в Танзания, ме сръга шегаджийски:

 

— Ти май си източно-африканец, а не източно-европеец, а?

 

Шегата му потъна неоценена в тежкото ми настроение.

 

06.08.1992 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Ушев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух