напред назад Обратно към: [Теодора Димова][СЛОВОТО]



Любовници


 

ДАРА

ИРИНИ

 

ИРИНИ: Асен би трябвало да се е родил в Америка, разбираш ли? Ето, такъв човек, който трябва да живее в Америка. Става сутрин, обръсва се, закусва, отива на работа  20 минути преди другите и остава половин час след като всички си тръгнат. Връща се  леко поизморен, но видимо доволен и очаква вечерята да е готова, очаква да  сподели всичко, което му се е случило, очаква да го изслушвам, да го разпитвам, да се интересувам, изобщо, разбираш ли? Преди лягане изпива чаша мляко ­ за добър сън, както се изразява. И изобщо... И аз се чувствам като някакво водорасло до него, което не му е там мястото, правя несъвместими неща, кълча се, губя си времето, бъркам. А той никога не бърка, никога не губи равновесие, никога не си губи времето. И единственото, за което ме обвинява, са ризите.

ДАРА: Какви ризи.

ИРИНИ: Винаги държи да е с току що изпрана и изгладена риза. Бяла! Непременно бяла! Ако има дори едно петънце или гънчица ­ не, не я слага. И ми е толкова досадно и така се дразня, казвам му ­ добре де, не ти ли писнаха тези бели ризи, защо не сложиш, да речем ­ светлосиня, или както е модерно сега ­ тъмносиня или направо тениска! Знаеш ли колко ще ти отива, викам му, под сакото тениска! А тениските се гладят много лесно, нали се сещаш! Не, риза! И то-бяла! Непременно бяла! И да ти кажа, наех жена, една жена тука от селото идва веднъж в седмицата и изглажда всичките ризи, и ги изглажда като факир.

ДАРА: Значи си нае жена  за гладене на ризите.

ИРИНИ: Да не вземеш да го изтърсиш пред Асен!

ДАРА: Той не знае ли?

ИРИНИ: Не.

ДАРА: А ако я завари тук? Или  я криеш някъде из мазетата?

ИРИНИ: Какво точно ми казваш?

ДАРА: Нищо.

ИРИНИ: Завиждаш  ми?

ДАРА: Абсолютно.

ИРИНИ: Защо съм се заблуждавала толкова дълго, че си различна!

 

Дара започва да се смее.

 

ДАРА: Колко истерично! Като че ли си ми любовница! Заблуждавала си се била, че съм била различна! И сега аз трябва да се обидя и в пълно мълчание да стана и да тръшна вратата. И след няколко кадъра ти да ме настигнеш и да ме прегърнеш и от красивите ти сиви очи да рукнат сълзи и да започнеш да обсипваш лицето ми с целувки и тъй като сме към финала на филма, да заявиш "I love you".

ИРИНИ: Кой филм?

ДАРА: Този, в който живееш.

ИРИНИ: Аз живея във филм и съм на финала?

ДАРА: Не си съвсем наясно дали си в България или в някоя американска боза.

ИРИНИ: Аз съм в американска боза, така ли?

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Защо.

ДАРА: Не мога да ти отговоря.

ИРИНИ: Защо не можеш да ми отговориш?

ДАРА: Защото е безсмислено.

ИРИНИ: Защо?

ДАРА: Стига вече!

ИРИНИ: Защо е безсмислено да ми отговаряш на въпросите?

ДАРА: Защото имаш жена за чистене на къщата, жена за прекопаване на градината, жена за поддържане на басейна, жена за готвене, жена за пране, сега и за гладене, жена, която да те придружава по...

ИРИНИ: Значи всички тези мои приятелки, които ми помагат...

ДАРА: ...и облекчават най-вече тежкото ти ежедневие...

ИРИНИ: Да, именно! Ти наричаш просто жена за един какво си и жена за еди какво си. Абсолютно ми завиждаш.

ДАРА: А аз съм единствената ти приятелка, която не ти помага за нищо. Колко грозно от моя страна! А как да ги наричам... тези рояци жени около теб?

ИРИНИ: Ти си несправедлива и ме ревнуваш!

ДАРА: Точно така. На тези думи вече трябва да звучи Жак Брел. Несправедлива си и ме ревнуваш!

ИРИНИ: И ми се подиграваш.

 

Ирини отива до уредбата и пуска "Ne me quitte pas" на Жак Брел. Този шансон ­ доста дълъг ­ трябва да звучи максимално дълго. Една от двете може да превежда текста.

 

ИРИНИ: Сърцераздирателно е. Нали?

ДАРА: Почти.

ИРИНИ: Какво липсва?

ДАРА: Нищо! Всичко си е както трябва ­ наситено с мирис на мъгли, изгорели листа и сополи.

ИРИНИ: Ще те убия.

ДАРА: Докога ще се промиваме с кафе?

ИРИНИ: (за втори път пуска песента на Брел) Това ми е любимата песен.

ДАРА: Не можем ли да я заменим с нещо по-твърдо?

ИРИНИ: Хай-тек стимулатор?

ДАРА: Да не би да използваш?

ИРИНИ: Не още.

ДАРА: Уиски или вино, гъска такава.

ИРИНИ: Уиски.

ДАРА: Сигурна съм, че нямаш фъстъци, обаче.

ИРИНИ: Не, нямам.

 

Дара изважда от чантата си пакетче фъстъци и ги изсипва в някаква стъкленица. Двете си сипват от уискито, отпиват, ядат от фъстъците.

 

ИРИНИ: А знаеш ли какво направи Асен миналата събота? Каза, че се връща в неделя вечерта от командировка, а да вземе да се върне, моля ти се, в събота.

ДАРА: Стига, бе!

ИРИНИ: Аз бях отишла при мама. И останах там да спя, защото, нали не мога да спя сама в това хале и съм си забравила, обаче, мобилния, защото нали знаеш, че не понасям...

ДАРА: Знам, давай нататък.

ИРИНИ: И той цяла нощ обикалял, моля ти се, из баровете и улиците, смятал, че му изневерявам, можеш ли да си представиш!

ДАРА: Въобще!

ИРИНИ: И в неделя рано сутринта се появил у майка ми и й казал, че съм изчезнала и тя казала ­ как ще е изчезнала, като спи в стаята си и аз се събуждам и го гледам седнал на леглото ми, надвесен над мен и ме гледа...

ДАРА: Каква картинка!

ИРИНИ: В първия момент, да ти кажа, се уплаших и после го гледам, ама толкова разкаян и влюбен.

ДАРА: Направо да се раздрайфаш.

ИРИНИ: Защо?

ДАРА: Не знам.

ИРИНИ: Аз ти разказвам разни неща, а ти искаш да драйфаш!

ДАРА: Във всичко, което ми разказваш, има слуз.

ИРИНИ: Слуз ли?

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Къде?

ДАРА: По нощницата ти.

ИРИНИ: Коя нощница?

ДАРА: С която Асен те е съзерцавал спяща в неделя сутринта.

ИРИНИ: И по Жак Брел има много слуз, нали?

ДАРА: Определено.

ИРИНИ: С теб вече явно не може да се говори.

ДАРА: С мен вече явно трябва да се мълчи.

ИРИНИ: Така излиза.

ДАРА: И аз това искам!

ИРИНИ: Толкова си изнервена напоследък.

ДАРА: Ти ме изнервяш.

ИРИНИ: Защо.

ДАРА: Не знам.

ИРИНИ: Престани с това "не знам".

 

Пауза

 

ИРИНИ: Ще пусна още веднъж...

ДАРА: Не! Тръгвам!

ИРИНИ: Какво?

ДАРА: Забравих, че в седем трябва да бъда на едно място, където да хвана един човек.

ИРИНИ: Ти преди малко дойде!

ДАРА: Преди два часа.

ИРИНИ: Какво място, какъв човек?

ДАРА: Такъв, който да ми помогне за телевизията.

ИРИНИ: Значи поради твоята голяма заетост ние уговаряме вече срещите си една седмица преди това, виждаме не повече от два пъти в месеца за не повече от два часа и аз трябва да  изтърпявам упреците ти и язвителните ти забележки...

ДАРА: Сега колко е часът?

ИРИНИ: Няма да ти кажа.

ДАРА: Защо?

ИРИНИ: Знаеш ли колко съм самотна.

ДАРА: Не мога да те взема със себе си.

ИРИНИ: Не става дума да ме взимеш със себе си!

ДАРА: Съжалявам.

ИРИНИ: Не го казах заради това.

ДАРА: Ако можех, щях да те взема.

ИРИНИ: Аз въобще не искам и да ме взимаш!

ДАРА: Абсолютно не мога, повярвай ми.

ИРИНИ: Вярвам ти и изобщо не искам да идвам с тебе!

ДАРА: Просто закъснявам.

 

Дара се приготвя за тръгване.

 

ИРИНИ: И защо чак толкова  абсолютно не можеш да ме вземеш със себе си? Аз не че изобщо го искам, напротив, но чак пък толкова да не можеш да ме вземеш, при това абсолютно. Да не съм нещо чудовище или плашило, което да те злепоставя? Да не би да съм някоя отрепка, която да накърни имиджа ти сред твоите  си там среди? Пак ти казвам -не ме разбирай погрешно, изобщо не ми се идва, защото  ще си ми е много по-гот да си стоя тук и да... си чакам Асен и да си вечерям с него и всичко... но чак пък такава категоричност от твоя страна направо...

ДАРА: Няма да познаваш никого, Ирини. Ще се залепиш за мен и през цялото време ще ме питаш кой е този и кой е онзи и женен ли е и има ли любовница и няма да мога да свърша никаква работа.

ИРИНИ: Значи не отиваш на среща, а на купон.

ДАРА: Първо е срещата и после е купона, еветуално.

ИРИНИ: Защо евентуално?

ДАРА: О, Боже!

ИРИНИ: Ти сериозно искаш да почнеш работа в телевизията?

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Ти си луда! Ти не си даваш сметка просто...

ДАРА: Какво...

ИРИНИ: Че си изумително нефотогенична, ето, аз пазя толкова много твои снимки... ти изобщо... зъбите ти са направо криви, защо не си сложиш изкуствени и с тази твоя перпендикулярна усмивка, очевидно нямаш никаква реална представа за себе си, смяташ се за много готина, харесваш се, то това ти личи, но за телевизия, извинявай, в едър план, зъбите, бръчките, извинявай, просто съм длъжна като най-добра твоя приятелка, извинявай, мен въобще не можеш да ме излъжеш, това вече просто надминава всякакви граници, твоето самочувствие, искам да кажа, всичко ще лъсне, длъжна да ти казвам някой неща, извинявай...

ДАРА: Кое ще лъсне?

ИРИНИ: Ти да се появяваш по телевизията! Ти!

ДАРА: Трябва да тръгвам.

ИРИНИ: Имаш още време, нали каза в седем!

ДАРА: Искам да бъда там  по-рано.

ИРИНИ: Искаш да си тръгнеш оттук по-рано.

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Когато ми стане най-интересно или когато ми стане най-мъчно, ти винаги тръгваш!

ДАРА: Трябва да си намериш някаква работа, може би.

ИРИНИ: За двеста лева!

ДАРА: Можеш да си намериш работа и за повече.

ИРИНИ: И да  работя по цял ден! Просто трябва да си намеря любовник.

ДАРА: Това може би ще е най-доброто, да.

ИРИНИ: Обаче къде? Къде?!

ДАРА: Къде си намират хората любовници?

ИРИНИ: Не знам. Аз мисля, че хората вече въобще не си намират любовници. Престанали са да ги търсят, защото нямат време и е свързано с усложнения.

 

Дара започва да си облича палтото.

 

ИРИНИ: Не, няма да те пусна!

ДАРА: Защо?

ИРИНИ: Защото... изобщо не ми говориш за себе си... изобщо не ме питаш какво ми е и как живея... Никога не си ме разбирала.

ДАРА: Човек очаква поне от приятелите си да чуе някоя добра дума, а ти въобще...

ИРИНИ: Искам да кажа, откакто се ожених никога не си ме разбирала.

ДАРА: А ти не си ме разбирала, откакто се разведох.

ИРИНИ: Ами да! Как да те разбирам! Цялото това твое излъчване!... откакто се разведе!

ДАРА: Цялото ми какво?

ИРИНИ: Направо разцъфтя!

ДАРА: Вместо да повехна?

ИРИНИ: Би било редно да повехнеш, да! След този толкова... мъчителен, както се изразяваш, развод! След толкова сълзи, страдания, да не ти напомням само думите, които изричаше...

ДАРА: И ти се дразниш от това, така ли?

ИРИНИ: Радбира се, че се радвам! Просто искам да погледнеш малко и към мен, не само към себе си!

ДАРА: Има такива периоди, когато човек...

ИРИНИ: За едни има, за други не може да има.

ДАРА: В смисъл?

ИРИНИ: И аз съм в някакъв такъв период, представи си!

ДАРА: Ти винаги си в именно този период.

ИРИНИ: Да, аз винаги съм в този период. Винаги когато ми е гадно и тежко, твоята единствена грижа е да ми кажеш, че съм именно в този период!

ДАРА: Ирини, слушай, много ми е важно да успея да хвана онзи тип.

ИРИНИ: И после да отидеш на купона! И да се запознаеш с още двайсет човека! И после да се изнесете в суингинга и на сутринта да осъмнете в някоя шкембеджийница и после да ми разкажеш по телефона колко е било весело! Но аз знам откъде идва всичко това! Ти просто срещна подходящия човек. Просто се влюби. Просто си щастлива със Иван. Това е.

ДАРА: Ако не съм там точно в седем, нямам шанс, разбираш ли?

ИРИНИ: Просто се чукаш с Иван страхотно, явно. Просто този човек те направи щастлива, това е.

ДАРА: Как да се уговорим да се видим за следващия път?

ИРИНИ: Преди това ти водеше един затворен и измислен живот, живот като на кино, както самата ти би се изразила, или вече се изрази, живот, който всъщност не е твоят живот, а онова, което си си въобразила, че трябва да бъде, нещо не докрай фиксирано...

ДАРА: Как да ти се обадя, утре сутринта или в неделя, към колко? ИРИНИ:... нещо като че ли доста нередно и мътно, не че бившия ти мъж беше някакъв лош човек, напротив, нищо лошо не може да се каже за него ­ много мил, много възпитан, много внимателен...

ДАРА: Защо ме задържаш? Не можеш ли да допуснеш, че това, което имам да извърша, е важно?

ИРИНИ: Ти имаш Иван. Няма какво друго да вършиш. Нищо друго не е  важно. Той те зарежда с енергия, той е много интензивен човек и може би именно това е, от което си имала нужда, някаква равностойна на твоята сила, която да уравневесява твоята женственост, която буквално, буквално, ето вече всички го казват ­ буквално разцъфтя!

ДАРА: Извинявай, че моето разцъфтяване толкова те обижда, но наистина трябва да тръгвам!

ИРИНИ: Ти и Иван сте единствените хора, с които Асен няма нищо против да се срещам, нали знаеш...

ДАРА: Закъснявам, Ирини! Закъснявам!

ИРИНИ :...той ви има такова доверие и аз бих могла да излизам с вас, разбира се, без да ви се натрапвам, например когато ходите в планината, Асен изобщо не обича да ходи в планината, защото се чувствам толкова задушена тук в огромната къща, имам нужда от нещо абсолютно просто и естествено, имам нужда, да речем от бедност, от липса на пари, от борба за оцеляване, от изнервяне, от изневеряване, ако щеш, защото всичко ме някак парализира и ми идва да го захвърля и да избягам, разбираш ли, където ми видят очите или понякога още-по-лошо, просто ми идва да разбия главата си в ей тая стена...

ДАРА: Добре, ще ти намеря любовник!

 

 

ДАРА

ИРИНИ

 

По домофона се звъни ­ Дара става, много сънена. Силен махмурлук. Не съвсем координирани движения. Държи се предимно за главата, ту с едната ръка, ту с другата. През цялото време гласът на Ирини ще звучи по домофона.

 

ИРИНИ: Аз съм! Чуваш ли ме, аз съм!

ДАРА: Кой? Ало? Кой звъни!

ИРИНИ: Аз съм!

ДАРА: Кой си!

ИРИНИ: Ирини!

ДАРА: Айде, влизай!

 

Пауза

 

ИРИНИ: Няма ли да ми отвориш най-накрая!

ДАРА: Отворила съм! Ето, пак ти отварям!

ИРИНИ: Не се отваря!

ДАРА: Натискам копчето! Звъни ли?

ИРИНИ: Не, не се отваря!

ДАРА: Ето, натискам го пак!

ИРИНИ: Не!

ДАРА: Значи се е развалило!

ИРИНИ: Няма ли да слезеш да ми отвориш!

ДАРА: Ще сляза, чакай само да се облека!

 

Отдалечава се, започва да се облича, пак отива до домофона.

 

ДАРА: Я се опитай да блъснеш вратата!

ИРИНИ: Нищо не става.

ДАРА: Блъскаш ли достатъчно?

ИРИНИ: Блъскам, нищо не става.

ДАРА: Я ритни!... Отвори ли се?

ИРИНИ: Не!

ДАРА: Ритни по-силно!

ИРИНИ: (избухва в плач) Не мога!

ДАРА: Какво се е случило?

ИРИНИ: Нищо. Ще слезеш ли?

ДАРА: Слизам!

 

Успява да се дооблече, отваря външната врата, но тя се оказва заключена, Дара започва да блъска бравата, да удря по вратата с юмруци... след това започва бясно да търси ключовете из джобове, чекмеджета, дрехи, пълна паника, истерия, клаустрофобия.

 

ДАРА: (фалцет)Ирини!

ИРИНИ: Да!

ДАРА: Долу ли си?

ИРИНИ: Да.

ДАРА: Заключена съм!

ИРИНИ: Как така!

ДАРА: (на ръба на нервен припадък) Ирини, долу ли си?

ИРИНИ: Да.

ДАРА: Ирини!

ИРИНИ: Да!

ДАРА: Моля те, стой долу!

ИРИНИ: Стоя!

ДАРА: Иван явно като се е събудил, е решил, че вече съм излязла и е заключил, а аз не знам къде съм си оставила ключовете... явно някъде съм ги тикнала заедно с чантата и палтото ми... просто недоумявам..., защото и цигарите ми ги няма, нищо ми няма, и аналгина, който също ми е в чантата, Ирини!

ИРИНИ: Да!

ДАРА: Стоиш и чакаш, нали?... Никъде няма да мърдаш, чуваш ли ме?

ИРИНИ: Няма ли да намериш начин да ми отвориш!

ДАРА: Как! Кажи ми само как, като и домофонът е развален!

 

Ирини отново избухва в плач.

 

ДАРА: Какво се е случило, моля те!

ИРИНИ: Не мога.

ДАРА: Защо.

ИРИНИ: Минават много хора.

ДАРА: Някой умрял ли е?

ИРИНИ: Не.

ДАРА: А нещо със здравето ли?

ИРИНИ: Не!

ДАРА: О-о! Тогава чакай!... Трябва да имаме някъде резервни ключове, чакаш ли?

ИРИНИ: Чакам!

Дара отново започва да търси...

 

ДАРА: Не, няма! Никакви ключове няма! Ще полудея, нали знаеш, че не мога да понасям... моля ти се, бързо, трябва да намериш ключар!

ИРИНИ: Не мога да намирам ключар!

ДАРА: Защо!

ИРИНИ: Защото ми е много... много... едвам съм дошла изобщо до вас... много ми е... много ми е... (отново се разплаква)

ДАРА: О, Боже! Какво ти е! Кажи ми какво ти е!

ИРИНИ: Не мога да ти кажа! Всички минават оттук и ме гледат!

ДАРА: Говори тихо!.... Какво?... Нищо не чувам!... По-високо!

ИРИНИ: Не мога да говоря високо!

ДАРА: Моля те, иди да намериш ключар!

ИРИНИ: Аз ти обяснявам, че изобщо едвам се движа...

ДАРА: Защо се движиш едвам! Има един на улица "Кракра"...

ИРИНИ: Ти изобщо чуваш ли ме какво ти говоря!

ДАРА: Ранена ли си?

ИРИНИ: Не... да...

ДАРА: Какво?

ИРИНИ: Как да ти отговарям! Двама точно минаваха оттук...

ДАРА: Добре, искам да ти кажа, че ако не отидеш да намериш ключар и аз продължа да стоя тук сама и заключена, ще полудея, така че изчакай някой, който влиза или излиза от кооперацията и се шмугни с него...

ИРИНИ: Никой не влиза или излиза...

ДАРА: Тряба да чакаш...

ИРИНИ: Нали това правя!

ДАРА: Няма ми нито чантата, нито палтото, дето бях снощи...

ИРИНИ: Сигурно е идвал крадец!

ДАРА: Не!

ИРИНИ: Ако искаш да се обадя в полицията?

ДАРА: Не!

ИРИНИ: Виж какво, аз не мога да стоя повече тук така...

ДАРА: Само ако си посмяла да тръгнеш!

ИРИНИ: Какво ми предлагаш, да вися  на улицата пред домофона ти, докато изтрезнееш и си намериш ключовете!

ДАРА: О, Боже! Ще ме изчакаш ли да си направя кафе!... Ще ми се пръсне главата!... Нали ще ме изчакаш!

 

Дара мели кафе с кафемелачката, така че не чува какво говори Ирини.

 

ИРИНИ: Дара... Дара... трябва да се разведа, Дара... Не издържам повече... Асен е толкова добър човек... и аз се държа толкова отвратително с него... въобще не го заслужавам... той трябва да има пълна къща с деца, за които всеотдайно да се грижи и една много, много, много добра жена, а не мърла като мен... аз само го измъчвам.. само го оскърбявам... и той непрекъснато страда... и аз го мразя за това, че страда... заради такъв боклук като мен... (тя тихичко започва да плаче)

 

Дара вече е сложила кафето и се спуска към домофона.

 

ДАРА: Ирини!... Ирини, къде си!

ИРИНИ: Тук съм!

ДАРА: Боже, помислих, че си си тръгнала, така се изплаших!

ИРИНИ: Ще дойдеш ли с мен в "Св. Константин и Елена"?

ДАРА: Какво да правя там?

ИРИНИ: Асен е там за една седмица на симпозиум... През цялото време ще можем да сме заедно...

ДАРА: С кого ще можем да сме заедно?

ИРИНИ: С теб!

ДАРА: Не мога да дойда.

ИРИНИ: Защо!

ДАРА: Защото съм на работа.

ИРИНИ: А аз какво ще правя сама! Какво ще правя сама с този човек там!

ДАРА: Кой човек.

ИРИНИ: Асен.

ДАРА: Ще се разхождаш по плажа, ще си почиваш, ще пиеш дайкири.

ИРИНИ: Сега е ноември!

ДАРА: Какво от това!

ИРИНИ: (отново се разплаква) Ще трябва да пия нещо друго!...

ДАРА: Кажи ми само с една дума какво се е случило!

ИРИНИ: Не мога да ти разправям всичко от улицата!

ДАРА: Можеш да пиеш и нещо по-сгряващо! С Асен ли нещо се скарахте?

ИРИНИ: В смисъл?

ДАРА: Ром! Можеш да пиеш кубински ром с чай!

ИРИНИ: Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш! Това ли е отговорът на всичко, което ти казах! Тука целия ти квартал се е събрал да ме слуша... и ти ми отговаряш, че мога да пия кубински ром с чай край морето!

ДАРА: А ти защо не отидеш да ми намериш ключар! Толкова ли ти е невъзможно да се пренесеш до съседната улица и да доведеш един ключар?!

 

Пауза

 

ДАРА: Ирини! Ирини!... Къде си! Обади се!... Моля те!... Не можеш да ме оставиш така! Ирини!... Не си си тръгнала, нали!

ИРИНИ: Стига си крещяла!

 

Пауза

 

ДАРА: Там би трябвало да продават много видове ром.

ИРИНИ: Къде.

ДАРА: На морето.

ИРИНИ: И какво от това.

ДАРА: Хубаво е.

ИРИНИ: Кое.

ДАРА: Когато продават много видове ром.

 

Пауза

 

ДАРА: Знаеш ли, че през ноември е най-хубаво да се отиде на море? Защото е зима... защото алеите ще са посипани с листа, ще мирише на есен, ще поръчваш сутрин закуската си в леглото и ще отваряш прозореца, ще виждаш морето, забулено в мъгла, ще го чуваш как бучи, ще ти бъде малко студено, ще пиеш кафето си и ще се наслаждаваш на соления и студен дъх, после ще се обличаш с красивите си топли дрехи и ще се разхождаш по брега, по влажния пясък, после ще отиваш в някой скъп ресторант и ще обядваш с Асен...

 

Ирини е започнала много силно да плаче...

 

ИРИНИ: Защо не искаш да дойдеш с мен!

ДАРА: Не мога да ги оставя сами.

ИРИНИ: Ти също имаш нужда от почивка!

ДАРА: Ще ми кажеш ли най-накрая какво се е случило!

ИРИНИ: Нищо. Просто мензисът ми пак дойде.

 

Пауза

 

ДАРА: Искаш ли аз да родя дете и да ти го дам?... Ирини, чуваш ли ме?... Мислиш ли, че се шегувам?... Че не ми е писнало да правя аборти?... Мислиш ли, че говоря просто така?.. Искам да ти помогна... знам, че би била толкова добра майка, колкото съм и аз... знам, че би го обичала повече от всичко на света... слушаш ли, Ирини, няма значение как детето идва на бял свят... единствено важното е кой го обича... децата избират родителите си... те решават при кого да слязат на земята... Ирини!... Разбираш ли ме, друг път не бихме могли да говорим за това... аз съм толкова плодовита... За това може да се говори само веднъж, чуваш ли ме, Ирини?... Мога дори да бъда изкуствено осеменена от Асен... ако така предпочитате... Втори път едва ли ще мога да ти го кажа, чуваш ли ме, Ирини! Трябва най-накрая да намериш ключар!

 

 

ДАРА

ИРИНИ

 

Ирини е осветена и говори или мисли на глас. Дара е неподвижна и не се забелязва в началото.

 

ИРИНИ: Аз исках да бъда висока и нежна, с бюст на манекенка, с дълги бедра, съблазнителна, топла... бих искала да мога да сваля поне 20 кила, да имам зелени очи и да се интересувам от джаз, да живея сама в красиво ателие и да имам много приятели, да ям предимно плодове и да съм силна, всяка вечер да се срещам с интересни мъже, които веднага да се влюбват в мен, да съм вегетарианка, да печеля добре, да спортувам, да карам кола, да имам интересна работа, да дишам чист въздух, да имам много любовници, да пия зеленчукови сокове, да изпитвам удоволствие от живота си, да създавам радост в него, всички да ме обичат, а вместо това... съм дебела, с неопределени очи, средна, посредствена, симпатична, харесват ме също такива средни, посредствени, симпатични мъже, малко позатлъстели, леко нещастни, пълни с комплекси мъже, те ме харесват и то само донякъде, те не се влюбват, а просто не биха имали нищо против да се изчукаме, ако това разбира се, няма да донесе усложнения и ако има къде... бих искала да ходя на фитнес и плуване, а злоупотребявам с алкохола и цигарите, с недоспиването, с мастурбирането, бездетна съм, подчинена съм изцяло на мъжа си и съм зависима напълно от одобрението на родителите си... бих искала да хвана живота в шепите си и да го направлявам, а вместо това се събуждам към единайсет и пия кафе и го разливам по нощницата си, и заставам гола пред огледалото в спалнята и се гледам и се намразвам и се намразвам и се намразвам за през целия ден, за през всичките следващи дни, за през всичките следващи дни до края на живота ми...

ДАРА: (внезапно осветена) Слушай! На мен мъжът ти трябва да ми плаща!

ИРИНИ: Какво?

ДАРА: Асен трябва да ми плаща като за психотерапевт! Един сеанс ­ трийсет долара!

ИРИНИ: На тебе!

 

Пауза

 

ИРИНИ: Знаеш ли какъв сън сънувал Асен? Сънувал, че майка му е убила човек и го е изяла ­ нарязала го на парчета ­ първо китките и глезените, после лактите и коленете, после целите ръце, целите крака, накълцани ­ и поради особената жестокост са я затворили в клетка- малка клетка в огромно помещение и Асен й отишъл на свиждане, прекосил помещението и отишъл до клетката и отключил майка си, тя излязла и седнали двамата на една пейка и той започвал да плаче и да я прегръща ­ мамо, мамо, викал й, ти не си убила човек, знам, че това не е вярно, мамо и тя също го прегърнала и след малко започнала да го гледа някак особено и да се усмихва и той осъзнал, че  всъщност тя и него се готви  да изяде... Какво ли би могъл да означава подобен сън?

ДАРА: Трябва да го пазиш, него и семейството си си, да бъдеш благодарна, че имаш подобен съпруг...

ИРИНИ: Този съпруг, който ти толкова цениш, се интересува единствено от сделките и от бизнеса си! А когато се прибере, аз съм полагаемата му се отмора след тежкия ден! Всички мъже са тотални егоисти, за тях най-важна е кариерата им... и да не мислиш, че ако около Асен не се завърти някоя дългокрака секретарка, той няма да се превърне в същия подлец като всички останали? И изобщо... Ти ли ще ми говориш за семейство? Ти ли ще ми обясняваш какъв гениален съпруг бил моят! Ти! Която преди да се разведеш, имаше една дузина любовници и въобще не се притесняваше! Ти, която изрита мъжа си, сега имаш наглостта да ми обясняваш, че трябва да съм благодарна за семейството си, аз! аз! която никъде не смея да мръдна, която веднъж не съм изневерила на Асен ­ та ти ми говориш за смисъла на семейството, извинявай, не това е чиста наглост! И защо го изрита човека? Защото той повече не можеше да търпи изневерите ти. А защо му изневеряваше? Защото си кучка. Защото не можеш да изтърпиш до тебе да има мъж и той да не иска да те чука, точно както кучките минават покрай някое куче и го помирисват и то веднага хуква след тях, така и ти ­ всеки трябва да те помирише и да тръгне след теб!... просто не разбирам защо мъжете толкова те харесват... защо така се залепват за теб... а като си помислиш, ето, ти самата го казваш ­ имаш бръчки около очите, колко пъти ти казвам ­ около очите трябва да се слага хидратантен крем, а не мазен, хидратантен, трябва да ходиш най-малкото веднъж седмично на масаж, трябва да си правиш парни бани и почистване на лицето, йонофорезата също е много добра процедура... аз има ли бръчки около очите? А ти с твоя зехтин и сметана, зехтин и сметана... и освен това с това твое плуване, ами в басейна водата е толкова хлорирана и така разяжда кожата и е толкова вредна изобщо... да, верно, изправя ти се гръбначния стълб, верно не стоиш отпуснато, верно корема ти хлътва, стойка на балерина, дупето ти става като ябълка... и какво от това, като кожата ти се изсушава още повече? очите ти кървясват, хващат конюнктивит и гноясват? Нали те видях веднъж... цял месец с червени очи, като вампир... И после защо всички идват при мен да ми обясняват колко са влюбени в теб? Защо искат да се сприятелят с мен! Аз съм твой парламентьор или какво, сводница? Да, верно, рамената ти едни такива крехки, детски и гърдите ти малки, а пък щръкнали... човек като те види веднага почва да внимава да не те счупи някак си или да не те нарани, а ти толкова добре умееш да се възползвай от това внимание и някак си всичко каквото казваш, като че ли е най-искреното, като че ли е най-доброто, което може да е казано, ако изобщо решиш да кажеш нещо,... ти предпочиташ да слушаш, да слушаш, да гледаш някого и да го слушаш и на човек му се приисква завинаги да бъде с теб, за да го слушаш, иска му се да те вземе и да те сложи в джоба си, да те вземе и да те изяде, да нямаш други мъже, да нямаш други жени, други приятели, да нямаш деца, да нямаш родители, да нямаш работа, да бъдеш само негова, усещаш ли как се напих. Теб дори враговете ти започват да те обичат... дори кучетата... никой не може да ти се разсърди завинаги... ти за всекиго оставаш най-важното нещо в живота му... извинявай, ужасно се напих, Дара!... (Дара отново осветена, отдавна заспала.) И цялата ти вглъбеност... тишината около теб... излъчването ти на някакво приказно същество... ти защо напусна мъжа си?...

 

Започва да я бута, да я събужда. Дара се стряска, сяда.

 

ДАРА: Какво има?

ИРИНИ: Защо напусна мъжа си.

ДАРА: Кога.

ДАРА: Колко е часа.

ИРИНИ: Щеше да ми кажеш защо си го напуснала, и аз, разбира се.

ДАРА: Трябва да се прибирам, поръчай ми такси.

ИРИНИ: Не, моля те!

ДАРА: Кога съм щяла да ти казвам?

ИРИНИ: Веднъж. Моля те, и аз те прекъснах. Кажи ми. Защо го напусна!

ДАРА: Кого!

ИРИНИ: Мъжа си!

ДАРА: Какво правим? Защо съм у вас? Защо съм заспала?

ИРИНИ: Пием. Не се притеснявай. Стоим у нас и пием.

ДАРА: Защо.

ИРИНИ: Не мога да ти отговоря на този въпрос.

ДАРА: Колко е часът.

ИРИНИ: Нощ е.

ДАРА: Значи ще си ходя.

ИРИНИ: Ти дойде да спиш у нас, защото съм сама, не помниш ли?

ДАРА: Защо ме будиш тогава?

ИРИНИ: Искам да ми кажеш защо се разведе.

ДАРА: Искам да си лягаме... донеси ми някаква пижама... и чаршафи... ужасно ми се спи... и будилник... утре рано трябва да ставам...

ИРИНИ: Всичко съм ти донесла... до теб е...

 

Дара започва да постила канапето с чаршафите. Ирини тръгва да излиза от стаята...

 

ДАРА: Видях го в един ресторант... срещу него стоеше друг мъж... и мъжът ми държеше ръката на другия мъж... и я поднесе към устните си... и започна да се смее  и аз се огледах в едно от огледалата... като че ли някой беше откъснал някаква част от лицето ми и това се виждаше ясно и тръгнах да си вървя... у дома... извинявай, ще ми донесеш ли някакъв будилник... или да ми го навиеш за седем часа?

 

 

ДАРА

АНИ

 

АНИ: Не мога да проумея ­ обаждаш ми се, викаш ме, отиваме заедно там, знаеш, че не познавам никого и ме зарязваш!

ДАРА: Търсих те с поглед, не те видях, помислих...

АНИ: Търсила си ме с поглед! Като се има предвид твоето късогледство!

ДАРА: Ти си забележителен. Мога да те различа и от километри.

АНИ: Но не и в онази малка заличка...

ДАРА: Сигурно си пишкал.

АНИ: Сигурно. Най-вероятно да съм правил точно това.

ДАРА: Ами да. Освен ако не си забърсвал някоя девойка и не си я отвличал като змей в неизвестна посока.

АНИ: Това е ангажимент, разбираш ли!

ДАРА: Кое.

АНИ: Да отидеш някъде с един човек.

ДАРА: Какъв ангажимент?

АНИ: Не можеш да се правиш, че си отишла без мен! И аз да те търся навсякъде и всеки да се подсмихва.

ДАРА: Пак твоята мнителност! Че всички гледат в тебе, че всички се интересуват какво правиш.

АНИ: Браво.

ДАРА: Сам каза, че никого не познаваш.

АНИ: Аз не познавам, но мен ме познават!

ДАРА: Нима? Толкова ли стана известен? С какво? С джиповете, които непрекъстнато разбиваш някъде? Или с курвите си?

АНИ: Шестица!

ДАРА: Дали е останала някоя жена, която да не си изчукал?

АНИ: Дразниш ли се?

ДАРА: Не. По-скоро недоумявам.

АНИ: Какво недоумяваш?

ДАРА: Не ти ли омръзна... всичко това.

АНИ: Омръзна ми.

ДАРА: Трябва да си намериш някоя сериозна връзка.

АНИ: Трябва да си намеря сериозна връзка.

ДАРА: Никоя жена като да не се оказва достойна за теб. Спри се най-накрая.

АНИ: Да.

ДАРА: Животът ти ще изтече така от връзка на връзка, една от друга по-мимолетни.

АНИ: Права си.

ДАРА: Освен това повечето ти приятелки са или откровени да не казвам какви, или приличат до една на хористки от черковен хор.

АНИ: Благодаря ти.

ДАРА: Лишени изцяло от секс и от чар.

АНИ: Още веднъж ти благодаря.

ДАРА: Нали не се обиждаш.

АНИ: Не. Удивлявам се обаче на способността ти винаги да ме караш да се чувствам значим в твоите очи. Човек очаква поне от приятелите си да чуе нещо хубаво, една добра дума, както се казва.

ДАРА: Добре, извинявай. Много извинявай. Много съм виновна.

АНИ: Не, това сега е най-лесното. Да направиш един гаф и после да започнеш да се извиняваш!

ДАРА: А какво  да направя? Да не се извинявам?

АНИ: Ами поне се срамувай! Поне нека да ти е неудобно! А не да ми се обадиш на следващата сутрин, все едно, че нищо не е било и да ме извикаш да пием кафе!

ДАРА: Добре. Значи сега си тръгваш. Няма да пием кафе. Кажи след колко време трябва да ти се обадя и с треперлив, изпълнен със смущение глас, да те попитам дали не би имал нещо против да се видим за мъничко и евентуално да пием кафе? Колко време е необходимо за едно сърдене?

АНИ: Както се казва ­ иронията е съвсем неуместна.

ДАРА: Но в случая е единствената ми защита. Защото ставаш направо проклет.

АНИ: Проклет. Ти ме смяташ за проклет. Каквото и да правя за тебе, както и да ти помагам, ти или ме смяташ за проклет, или смяташ, че че точно в този момент пишкам.

ДАРА: А ти затова ли ми помагаш, за да не те смятам за проклет?

АНИ: Още една черна точка ­ в моята помощ има задна умисъл. Тя не е чиста като сълза, а е мотивирана единствено от желанието да се покажа във фалшива, тоест в добра светлина.

ДАРА: Така.

АНИ: Да не би да ти се е развалил някой електроуред?

ДАРА: Защо?

АНИ: А за какво ме извика? Просто така? Предполагам, че е бойлерът, защото, съдейки по поведението ти, коктейли, загриженост, кафета, ще да е нещо голямо, което трябва...

ДАРА: Да, бойлерът е.

АНИ: Онзи в малката баня, двесталитровия?

ДАРА: Да.

АНИ: Значи съм направо в десятката.

 

Пауза

 

АНИ: Твоето гадже как се изказва по този въпрос?

ДАРА: Кой въпрос?

АНИ: За двесталитровия бойлер и поправянето му.

ДАРА: Въобще не се изказва.

АНИ: Мълчи?

ДАРА: Въобще не съм му казвала.

АНИ: Защо?

ДАРА: Защото не му казвам тези неща.

АНИ: Тези неща ги казваш само на мен.

ДАРА: Да.

АНИ: Защото съм ти довереник. Най-близък  приятел.

ДАРА: Какъв е проблемът?

АНИ: Няма проблем. Просто се чудя Иван, бидейки твоя сянка, следейки зорко някой да не нагази в неговата територия ­ не се ли интересува от бойлери, от смъкване на бюфети в мазетата, от бидета, от пренасяне на пиана, от поплавъци, от туби минерална вода?

ДАРА: Не искам да ми помагаш повече за каквото и да било.

АНИ: Не, всички ще изпопадат, но аз ще продължавам да ти помагам и да върша най-черната работа в тази къща като най-верен твои воин...

ДАРА: Винаги когато ми помагаш за нещо, аз съм принудена да изслушам една или друга подобна тирада...

АНИ: Недей да слушаш, виновен съм! Но Иван е невинен!

ДАРА: О, Боже! Иван е най-чистокръвният мъж, когото съм срещала!

АНИ: Естествено, всеки следващ е все по-чистокръвен! Само че аз не мога да го харесвам, защото ти го смяташ за чистокръвен!

ДАРА: А защо пък трябва да го харесваш!

АНИ: Какъв съм аз, че да трябва да харесвам твоите гаджета!

ДАРА: Наистина.

АНИ: Важното е да те чукат качествено и продължително, нали?

ДАРА: Всичките ми приятели по един или друг начин винаги са те дразнили.

АНИ: Каква прозорливост!

ДАРА: Понякога направо не мога да те търпя!

АНИ: Не толкова, колкото да нямаш топла вода, нали?

ДАРА: Какво точно искаш?

АНИ: Нищо.

ДАРА: Имам чувството, че снощи страхотно си се отрязъл!

АНИ: Изобщо не съм се отрязвал снощи. Ако искаш да знаеш изобщо не съм се отрязвал и изобщо не съм спал.

 

Пауза

 

ДАРА: Държиш да те попитам какво си правил?

АНИ: Не.

 

Пауза

 

АНИ: Изрязвах нейния образ от всички снимки  в албумите ­ като почнеш от сватбените снимки и раждането на Бобо, всичките морета, планини, Гърции, Турции ­ събирах изрезките с образа на тази величествена курва в един найлонов плик и...

ДАРА: Страхотен си!

АНИ: Знам.

ДАРА: Тя все пак е майка на детето ти, нали?

АНИ: Да, майка. Която не се обажда по три месеца, за да попита дори как е детето й!

ДАРА: Пак старата песен.

АНИ: А коя да е новата. Ти какво би ми предложила?... Мълчиш!

 Тя се движи се с някакви неидентифицирани типове, прилича на мутреса с къси до задника поли, кара форд, говори носово и пие само мултивитаминови сокове! Еба ти! ти наричаш това майка! Понякога, често ти казвам, ми идва да я пребия!

ДАРА: Браво.

 АНИ: Да се наденеш на такъв коньовичарски курвор! Който, обаче, продължава да ми обърква живота, защото коньовичарския курвор е нещо много опасно, ти не можеш да го разсечеш на две и с времето да го забравиш... например знаеш ли, че според предбрачния договор, който тя състави, ако се разведа с нея, тя ще има право на три четвърти от придобитото по време на брака имущество?

ДАРА: Тя състави предбрачния договор, а кой го подписа?

АНИ: Ето, това  пък въобще не мога да понеса.

ДАРА: Не трябваше да изрязваш  образа й от снимките!

АНИ: И съм заспал в хола, заедно с всичките снимки, разпиляни около мен и изрязани... и на сутринта... Бобо отишъл вече на училище, а аз оправям креватчето му и намирам ­ всичките нейни изрезки, събрани една върху друга... представяш ли си?

ДАРА: Наистина си голям идиот.

АНИ: Точно това очаквах да кажеш.

ДАРА: Не е толкова трудно да го отгатнеш.

АНИ: Това ужасно ме дразни в теб! Никога не заставаш зад мен. Никога не ме оправдаваш. Човек заради това споделя с приятелите си, за да почувства подкрепата им, за да се почувства защитен, а не за да бъде охулен и обруган.

ДАРА: Намери си приятели, които да не те обругават!

АНИ: Не си направила дори най-малкото усилие да разбереш защо...

ДАРА: Не, не правя усилия да разбирам защо! И не мога да кажа че си много толерантен и великодушен човек към майката на детето си и не мога да кажа, че да изрежеш нейния образ от снимките е най-добрия начин да се справиш с любовта на Бобо към нея, която, очевидно, много те дразни, защото Бобо чувства, че тя го обича, въпреки че го е зарязала и че по половин година не му се обажда, което за тебе е неразрешим парадокс, с който, обаче, рано или късно ще ти се наложи да се примириш!

АНИ: Как се примирява човек с неразрешимите парадокси?

ДАРА: Не знам. Но някак се примирява.

АНИ:   Ти какво точно си мислиш за мен?

ДАРА: Нищо не мисля. Какво да мисля? Що за въпрос!

АНИ: Що да не е за въпрос!... Като какъв ме смяташ? Някой, който води сина ти на плуване и носи зимните ти палта на химическо чистене? А после?

ДАРА: Какво после.

АНИ: За какъв ме смяташ?

ДАРА: Не съм се замисляла. За какъв да те смятам?

АНИ: Това точно те питам.

ДАРА: За приятел. За най-добрият ми приятел. Като че ли си ми брат. Нещо такова.

АНИ: Нещо такова.

ДАРА: Не знам какво бих правила без теб. Понякога изпитвам такава благодарност, а не знам как да я изразя. Обичам те.

АНИ: Искам да жиеем заедно.

 

Пауза

 

АНИ: Ти с твоето дете и аз с моето. Двете деца заедно. И ние двамата заедно.

 

Пауза

 

АНИ: Ще ходим в събота на разходка, ще обядваме, ще гледаме с децата анимационни филмчета. После ще пазаруваме, ще приготвяме вечеря. Ще каним гости. Ти ще слагаш децата да спят, а аз ще се напивам заедно с гостите. Когато си тръгнат, ще те спуквам от чукане. После ще си лягаме. На другия ден ще се събуждаме заедно. Децата ще идват при нас и ще ни замерят с възглавници.

 

Пауза

 

АНИ: Ще си имаш всичко. Няма да се лишаваш от нищо. Всичко, каквото има за моето дете, ще го има и за твоето. Аз не мога да възпитавам Бобо. Нито майка ми. Единствения човек, който бих искал да възпитава Бобо, си ти.

 

Пауза

 

АНИ: Никой не те познава по-добре от мен... Никой не може да оцени това, което притежаваш! Аз знам, чувствам всичко, на което си способна, цялата сила, която носиш... знам от какво имаш нужда... от спокойствие и закрила.

 

Пауза

 

АНИ: Просто утре взимаш детето и багажа си и идваш у нас. Това е.

ДАРА: Виж, Ани, ние сме самоо приятели...

АНИ: Именно защото сме приятели! Познаваме се от 20 години, знаем всичките си неща, толерираме ги, с нищо не може да се изненадаме, всичко, което сме могли да си направим, вече сме си го направили, всичките рани, всичките гадни номера, ти имаш нужда от  сигурност, аз имам нужда от дом, които само ти можеш да създадеш! Имам нужда когато идват празници да бъде пълнокръвно и весело, и шумно, а не да слушам майка ми, която кълне жена ми и оплаква объркания ми живот, имам нужда от...

ДАРА: Аз съм влюбена в Иван.

АНИ: Какво от това.

ДАРА: Моля?

АНИ: Адски е глупаво...

ДАРА: Глупаво е да съм влюбена в някой?

АНИ: Глупаво, че вместо в мен, си влюбена  в Иван!

ДАРА: Но ти не можеш да се чукаш като Иван!

АНИ:   Не си по-различна от жена ми. От бившата ми жена, искам да кажа!

ДАРА: Да не би да се развеждаш?

АНИ: Не мога да се разведа, съм ти обяснил!

ДАРА: Това обяснение е нелепо!

АНИ: А още по-нелепо е да ми отнеме половината имущество!

ДАРА: И голям праз като го отнеме!

АНИ: Голям е, да. Празът в този случаи е голям.

 

Пауза

 

АНИ: Ако се разведа, ще живееш ли с мен?

 

Пауза

 

ДАРА: Не, естествено.

 

Пауза

 

АНИ: Да не си въобразяваш, че съм влюбен в теб още?

ДАРА: Не.

АНИ: Значи наистина си много тъпа.

ДАРА: Не можем ли за някой друг път да отложим тези брътвежи?

АНИ: А сега какво да правим? Да свършим работата, за която сме извикани? Да разкачим бойлера и да го занесем на майната си за поправка? (разкрещява се) Как си въобразяваш, че мога да пренеса сам двесталитров бойлер, на гръб ли? И къде да го нося? И къде смяташ, че може да се поправи такъв античен бойлер като твоя? Целия прогнил? Целият вампирясал?

ДАРА: Никога не съм те молила да пренасяш какъвто и да бойлер!

АНИ: Така ли?

ДАРА: Ти фантазираш......

АНИ: Това е подигравка! Имаш ли топла вода?

ДАРА: Да, имам!

 

Пауза

 

ДАРА: Не, нямам. Бойлерът наистина е развален, отдавна.

АНИ: (прегръща я) Никога не съм срещал човек като теб. И не съм престанал да съжалявам, че тогава...

ДАРА: Да, да, да!

АНИ: Не, искам да го изкажа...

ДАРА: Аз пък не искам да го чуя

АНИ: Никога не съм престанал да съжалявам, че тогава...

ДАРА: (крещи) Престани! Престани! Няма да го казваш! Разбра ли, няма да го чуя!

АНИ: (това, което казва, не трябва да се чуе)...........................

ДАРА: (крещи) Не чувам! Не чувам! Не искам повече нищо да чувам!... Свърши ли?

АНИ: Да.

ДАРА: Досега нямаше вече да можем да се понасяме.

АНИ: Не съм сигурен.

ДАРА: Бъде сигурен.

 

Пауза

 

АНИ: Искаш да ми кажеш, че всичко между нас е приключило? Че не е останало нищо от... Не ти вярвам! Не вярвам, че ме смяташ само за приятел! Не вярвам, че си влюбена в Иван, не вярвам!...

ДАРА: Ние ще се оженим през пролетта...

АНИ: През всичките тези двайсет години те виждах как се разхождаш гола, седефена, казвах си - ето я господарката на дома ми, с прозрачни крила, понякога забравях дали си момче или момиче, дали обичам повече теб или ръцете ти...

ДАРА: Това са глупости. Не ти вярвам. Ти никого не обичаш. Не обичаш дори себе си.

 

Пауза

 

АНИ: Не издържам повече, Дара. Не издържам да бъда повече без теб. Това е.

 

Той я прегръща, тя се отдръпва.

Той сяда, прикрива главата си с ръце. раменете му се разтърсват.

 

Много дълга пауза. После Дара започва да говори монотонно и някак вцепенено.

 

ДАРА: Какво мислиш за Ирини? Сигурно мислиш, че е дебела. Че някога е била готина, а сега е дебела. Ти не понасяш дебелите жени, знам. Но тя не е точно дебела. Тя е знойна, налята, натежал от соковете на есента плод. Всяка фибра на тялото й напира от нежност, гърдите и са набъбнали, мечтаят за любов. Тя ми каза, че отдавна те харесвала. Смятала те за много привлекателен, много забавен. Била се смеела на всичко, което си казвал. Казвал си го бил толкова  смешно. Тя ще те обвие с пашкул от любов и никога няма да те нарани. Ако ти я изоставиш, тя ще продължи да те обича и ще ти пише  писма. Тя е жената, от която се нуждаеш.

 

Пауза

 

АНИ: Уверявам те, че повече няма да ме видиш!

 

 

ДАРА

ИРИНИ

 

ДАРА: Какво става, какъв е тоя пожар!

ИРИНИ: Имам да ти разказвам.

ДАРА: Какво.

ИРИНИ: Нещо страхотно!

ДАРА: Ти затова ли ме извика от работа? За да ми разкажеш нещо страхотно?!

ИРИНИ: Ще видиш, че си заслужава!

ДАРА: Аз съм взела служебна кола, излъгала съм, че отивам на събитие, натресоха ми и фотограф, помислих, че най-малкото си си прерязала вените, а ти си била имала нещо да ми разказваш!

ИРИНИ: Нямам ли и аз веднъж право да  искам да те видя точно в този момент?

ДАРА: Това е просто манипулация!

ИРИНИ: Виж, ако си бях прерязала вените, щеше със сигурност да си имаш алиби, а и фотографът щеше да вземе участие!

ДАРА: Тръгвам си.

ИРИНИ: Чуках се с Ани.

 

Дара се спира, връща се, втренчва се в Ирини. Ирини си налива уиски.

 

ДАРА: Сипи и на мен.

ИРИНИ: Наздраве.

ДАРА: Наздраве.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Не ме ли чу? Чуках се с Ани.

ДАРА: Кога?

ИРИНИ: Преди два месеца.

 

Пауза

 

ИРИНИ: И оттогава сме непрекъснато заедно. И знаеш ли какво ­ всеки ден сме направо заедно! Сега защото той замина за провинцията, затова не сме заедно. Страхотно е!

ДАРА: Сипи ми още малко.

ИРИНИ: Наздраве.

ДАРА: Наздраве.

ИРИНИ: Той е страхотен любовник. Ама страхотен! Просто... просто... светът изведнъж започна да ми се струва съвсем друг.

ДАРА: Страхотно.

ИРИНИ:   Той е изключителен... във всяко едно отношение! Невероятен! И като човек е страхотен! И от толкова време да се познаваме покрай тебе и въобще да не сме и подозирали, че... той теб много те обича, знаеш ли? Имам предвид като приятел. Смята, че си му най-близкият приятел.

ДАРА: Сипи ми още малко.

ИРИНИ: Да не прекалиш?

ДАРА: И после? Какво още?

ИРИНИ: Ами това е. Всеки ден се чукаме. На различни места. В гората или... ходим в един мотел. После обядваме там. После пак отиваме в стаята. И така.

ДАРА: Какъв мотел?

ИРИНИ: Извън София.

ДАРА: По пътя за Копитото?

ИРИНИ: Откъде знаеш?

ДАРА: Не знам, просто...

ИРИНИ: Той казвал ли ти е?

ДАРА: Не...

ИРИНИ: Откъде знаеш мотела?

ДАРА: Не го знам... просто...

ИРИНИ: Той нищо ли не ти е казвал?

ДАРА: Не.

ИРИНИ: Това е странно.

ДАРА: Защо?

ИРИНИ: Струва ми се, че... би било редно да ти е казал... нали сте толкова близки...

ДАРА: Не, не ми е казвал.

ИРИНИ: Всъщност той не те е виждал.

ДАРА: Не.

ИРИНИ: Отдавна не сте се виждали.

ДАРА: Не.

ИРИНИ: Той няма време просто. Ние сме непрекъснато, ама непрекъснато заедно.

ДАРА: Нямаш ли лед?

ИРИНИ: А пък с Асен, ако започна да ти обснявам как съм се оплела, вече не мога дори да се докосвам дори до него и му обяснявам бяло течение, кафяво течение, влагалищни промивки, таблетки, не знам какво, той така се е изнервил, обаче добре, че има непрекъснато има някакви симпозиуми и командировки, така че... записала съм се наистина на курсове по португалски от седем до десет и половина всяка вечер, за да си освежа и за да си поддържам португалския и то пък се случи чудесна компания там, дето после все отиваме в съседната кръчма и така, връщам се все към един, той вика добре де, тия курсове докога ще продължават, знаеш ли, аз изобщо повече... повече не мога да бъда без Ани, имам чувството, че се разпадам, когато се разделям с него, изобщо нямам думи за това, което се случва с мен.

ДАРА: Няма ли да донесеш най-накрая лед, сода, фъстъци? Защо държиш уискито толкова далеч?

ИРИНИ: Малко се притеснявах да ти го кажа, не знам защо, а Ани вика ­ тя само ще ни се зарадва, че сме заедно.

ДАРА: Естествено.

ИРИНИ: И знаеш ли как стана всичко? Той просто ми се обажда един ден ми се обади един ден и ме кани да пием кафе. Нищо особено, нали непрекъснато сме се виждали покрай теб и пихме кафе, и пихме кафе и после отидохме в една кръчма и пихме вино и пихме вино, мислехме да ти се обадим по едно време, той даже започна да те търси, но не си спомням какво стана и после отидохме в суингинг хола, всъщност нямахме нужда от теб и после отидохме в някакъв друг клуб и беше невероятно, защото като че ли винаги сме се познавали, като че ли... не знам как да ти го кажа, никога не сме се разделяли, нещо такова...

ДАРА: И после?

ИРИНИ: И после на другия ден отидохме на обяд...

ДАРА: Извън града?

ИРИНИ: Откъде знаеш?

ДАРА: Познавам Ани от двайсет години.

ИРИНИ: И после...

ДАРА: Се разходихте из гората, той те прегърна неустоимо и го направихте там върху шумата.

ИРИНИ: Значи си се виждала с него!

ДАРА: Не съм виждала Ани!

ИРИНИ: Тогава откъде знаеш всичко!

ДАРА: Изписано е на очите ти.

ИРИНИ: Сигурно. Защото и Ани е ужасно влюбен в мен.

ДАРА: Дълбоко се заблуждаваш!

ИРИНИ: Моля!

ДАРА: Всички мъже са егоисти, Ирини.

ИРИНИ: Какво искаш да кажеш?

ДАРА: За тях най-важна е кариерата.

ИРИНИ: Какво общо има това с нещата, които ти говоря!

ДАРА: Чувстват се силни, само когато имат пари или слава. Иначе са по-уязвими дори и от нас.

ИРИНИ: За какво ми ги говориш всичките тези неща!

ДАРА:   И изобщо една жена никога не може да бъде така тотално подла, така рационално, така изчислено подла колкото един мъж.

ИРИНИ: Да не би да сте се скаралаи със Иван!

ДАРА: Със Иван никога няма да се скарам, освен ако той не се скара с мене! Иван е мъж! Стопроцентов мъж! А не...

ИРИНИ: Да, това винаги си го казвала.

ДАРА: Когато един мъж започне да действа с женски прийоми, той заприличва на... педераст.

ИРИНИ: Знам, че имаш специално отношение към педерастите... и с право...

ДАРА: Не ти говоря за педераст в буквалния смисъл! Говоря ти за...

ИРИНИ: За какво!

ДАРА: Не се и съмнявам, че Ани може и да е хлътнал по теб, че може да ти свали звездите, че може... да избродите всичките мотели в страната, да ходите до Гърция, до на вилата му на морето, да кладете огън там...

ИРИНИ: Ти била ли си?

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Била си?

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Той каза, че никой не е водил там.

ДАРА: Той мен не ме смята за човек.

ИРИНИ: Водил те е специално на това място?

ДАРА: Да.

ИРИНИ: Кога?

ДАРА: Не си спомням.

ИРИНИ: Само двамата ли бяхте?

ДАРА: Не.

ИРИНИ: А кой друг?

ДАРА: Не си спомням.

ИРИНИ: Той ми каза, че там ходи винаги сам. Че не иска никого да води. Че се успокоява на това място, пречиства се...

 

Пауза

 

ИРИНИ: Защо мълчиш?

ДАРА: Какво да  кажа?

ИРИНИ: Просто се чудя защо не ми е казал, че си била там.

ДАРА: Не мога да ти отговоря.

ИРИНИ: Някой от двама ви лъже.  

ДАРА: Първото място, където Ани води своите любовници, е на вилата си край морето, Ирини, моля те, недей за изглупяваш толкова!

ИРИНИ: Не е вярно!

ДАРА: Добре, не е вярно!

ИРИНИ: Защо си толкова раздразнена?

ДАРА: Защото не си на себе си! Държиш се като някаква ученичка, загубила и малкото разум, който е имала!

ИРИНИ: Всъщност знаеш ли защо те извиках?

ДАРА: Защо?

ИРИНИ: Имаш ли нещо против да кажа на Асен, че заминавам за три дни на екскурзия с теб, някъде по твоите места, например Бачковския манастир? Какво ще кажеш за Бачковския?

ДАРА: Ти затова ли ме извика? За параван?

ИРИНИ: Просто исках да ти разкажа и да измислим двете какво да кажа на Асен. Параван, глупости! Как можа да си го помислиш!

ДАРА: А  какво?

ИРИНИ: Приятелка?

ДАРА: Приятелка? Която да  измисли в необходимия момент подходящото алиби?

ИРИНИ: За мен това е най-важното, което ми се е случвало до този момент, Дара.

ДАРА: И какво точно искаш от мене?

ИРИНИ: Да си изключиш мобилния. Да не вдигаш телефона у вас през следващите три дни, защото ако нещо Асен се усъмни, да не те засече.

ДАРА: Мобилния ми телефон е служебен.

ИРИНИ: Да, но Асен го знае.

ДАРА: Виж какво, аз върша... аз върша... работата си с този телефон!

ИРИНИ: Но е много важно да го изключиш, защото Асен може да започне да ме търси чрез теб...

ДАРА: Ти полудяваш ли? Защо не си вземеш твоя джи ес ем!

ИРИНИ: Защото не мога да го взема, когато съм с Ани. Не мога да допусна мъжът ми да ме търси, докато съм с Ани.

ДАРА: И затова аз трябва да се изключа от света за три дни!

ИРИНИ: Ти си най-добрата ми приятелка. Няма на кого друг да се опра в този момент. Ще ми направиш ли тази услуга?... Добре, нека го наречем така, както ти искаш, нека го наречем параван! Ще ми подариш ли тези три дни?

ДАРА: Това... това... това... започва да се превръща в някакво безумие!

ИРИНИ: Моля те!

ДАРА: Ти знаеш ли какво означава за мен да си изключа мобилния?! По-добре да си взема отпуска!

ИРИНИ: Добре, вземи си отпуска, направи го заради мен.

ДАРА: Само този път. И повече няма да ме замесваш в манджите си.

 

Ирини започва да я прегръща и да я целува. Веднага след това започва да приготвя багажа си, да се оглежда в роклите си, да ги пробва, като непрекъснато подтичва и тананика.

 

ИРИНИ: Просто закъснявам. Много закъснявам. (набира по мобилния) Ани? Всичко е наред. В седем както сме се уговорили... на ъгъла при кафето. Тръгваме!

 

Пауза

 

ИРИНИ: Ти не забелязваш ли колко съм отслабнала? Седем кила! Седем кила за десет дена! Ям само плодове и сокове, без хляб, без тестени неща... и ето виждаш ли, значи всичко е само на психическа основа, цялото ми това надебеляване е било стрес. На мен ми трябват още петнайсет килограма, значи след месец... с темповете, с които... макар че Ани ми е забранил, той е толкова... влюбен в това, че не съм някоя кльоща, че съм леко... знаеш ли какво казва Ани? Че съм такава налята, сочна, плътна, като... като зноен есенен плод си, вика... извинявай, Дара, но ти ако искаш да си тръгваш вече, имам предвид шофьорът ти, фотографът ти да не те чакат... защото аз трябва да вляза да се изкъпя и да...

ДАРА: Пъдиш ме?

ИРИНИ: Глупости, пъдя тя! Просто ме е страх да не би... да ти стане скучно, докато се къпя и се оправям...

 

Тя започва да се съблича, за да влезе в банята, рови нещо в чантата си, намира го...

 

ИРИНИ: О, виж, между другото... виж какво ми е написал Ани на тази салфетка... и аз мислех, че съм я скрила някъде, а тя в чантата ми... моля ти се, въобще не съм в час... просто не мога да си представя, ако Асен нещо заподозре, какво ще се случи, той е толкова стаено луд, че всичко може да направи...

 

Ирини излиза. Дара внимателно чете салфетката. Оставя на масата. Кляка. Закрива лицето си с ръце. Разплаква се.

 

На вратата се появява Ирини. Наблюдава Дара, хлиповете й, усмихва се змийски и се отдръпва, затваря вратата. Дара се разплаква още повече. Изпива огромна чаша уиски, тръгва си.

 

 

АНИ

ДАРА

 

Дара го чака отдавна. Ани очевидно закъснява. Появява се запъхтян и любезен.

През цялото време докато се извинява, Ани всъщност ще разглежда, прелиства, слага в куфарчето си и изважда оттам някакви папки, листа, документи.

 

АНИ: Извинявай. Много извинявай.

 

Мълчание

 

АНИ: Знам, че много мразиш да чакаш. Просто извинявай.

 

Мълчание. Тя пуши.

 

АНИ: Имах адски спешна работа. Неотложна. Нямаше как да ти се обадя.

 

Мълчание.

 

АНИ: Напоследък стана такъв хаос около мен, толкова неща ми се струпаха, такива неприятности във фирмата...

 

Мълчание

 

АНИ: Честно казано, изобщо не предполагах, че още ще си тук, че ще ме чакаш.

 

Мълчание.

 

АНИ: Много ти благодаря, че не ми се сърдиш, направо се бях приготвил да не те намеря и си мислех вечерта да мина да те взема и да изпием по едно... щях да ти се обадя по мобилния... защото сега пък в четири часа имам една друга среща с един македонец, която е уговорена още отпреди десет дни и той специално идва дотук... аз, обаче съм забравил... ето, забравил съм... да! Забравил съм ги... няма ги.. документите, който ми трябваха за тая среща... извинявай, трябва да се обадя... (Набира номер, говори.) Ало... Деси... взимаш документите на Полазаревски от бюрото ми... и идваш с тях в четири без пет в офиса на Боги... вземи шофьора да те докара, О'К? (Изключва мобилния, отново започва да събира документите, ужким ги събира да ги прибере, а всъщност ги разглежда.) Много ти благодаря, че си толкова търпелива, че не ми се сърдиш, всъщност аз не знам... какво ще кажеш, ако довечера наистина мина да те взема от работа и отидем... о, не! Извинявай! Не, не мога! Имам ангажимент... една официална вечеря, на която е изключено да не присъствам, поне в началото, след това мога, към десет, ако си свободна...

 

Дара се надига, бута всичко, което е на масата, по документите се разливат кафета и коли.

 

ДАРА: Курвар! Застаряващ, затлъстяващ курвар!

АНИ:?

ДАРА: Какво си въобразяваш, че ще те чакам 45 минути в това гнусно борческо кафене, за да изслушвам сенилните ти обяснения кога каква среща имаш и с кого!

АНИ: Чакай, ти искаше да се видим! Ти каза, че е неотложно! Аз ти казах, тези дни... главата ми се е подпалила... имам ужасно много неприятности...

ДАРА: Коя глава точно ти се е подпалила?

 

Пауза

 

АНИ: Виждала си се Ирини?

ДАРА: Виждала съм се.

АНИ: Чудесно. Значи всичко знаеш.

ДАРА: Какво да знам.

АНИ: Това, което се случи между нас.

ДАРА: Какво се случи между вас?

АНИ: Всичко.

ДАРА: Какво всичко.

АНИ: Всичко, което може да се случи между един мъж и една жена.

ДАРА: Чукате се.

АНИ: Това ли е всичко?

ДАРА: А какво друго.

АНИ: Това е само едно от нещата, които могат да се случат.

ДАРА: А другите какви са.

АНИ: Ти не знаеш ли?

ДАРАНе, не знам.

АНИ: Не знаеш?

ДАРА: Не знам.

АНИ: Влюбване, работи, женитби, разводи преди това, разбира се.

ДАРА: Какво?

АНИ: Винаги съм се удивлявал от това колко добре ме разбираш.

ДАРА: Аз те разбирам добре?

АНИ: Как... как... как си могла... каква дълбока интуиция трябва да имаш, за да разбереш, че аз наистина се нуждая от жена като Ирини.

ДАРА: Ти!... се нуждаеш от жена като Ирини!

АНИ: Да, просто е невероятно. Просто е неверяотно. От колко време се познаваме с нея и въобще не сме предполагали, че... че онова, всичкото, за което и двамата сме мечтаели, е било между нас, трябвало е само да го докоснем, трябвало е само някакъв ключ... и ти влезе в ролята на този ключ... любвеобвилен ключ... защото ако не ни познаваше и двамата поотделно толкова добре... ако някак си твоята аура или как да кажа... твоето лъчисто присъствие не ни беше събрало...

ДАРА: Много се радвам. Много се радвам. Много се радвам, че и двамата сте толкова щастливи. И че аз съм допринесла за това с лъчистото си присъствие и любвеобвилния си ключ, ако разбрах правилно. Ирини не ти ли се струва много дебела?

АНИ: Какво значение има!

ДАРА: Никога не си харесвал дебели жени.

АНИ: Аз изобщо бях сляп досега, разбираш ли, сляп.

ДАРА: Сляп за дебелите жени?

АНИ: Тази мекота... тази сочност... тази налятост...... в Ирини има нещо толкова есенно, толкова различно от всичко, което до този момент съм харесвал в жените...

ДАРА: Така ли?!

АНИ: Например нейното тяло, нейният ум!

ДАРА: Наистина?

АНИ: Нейната одухотворенотст... един човек, който живее в напълно друг свят...

ДАРА: Какъв?

АНИ: Друг, различен от ежедневния... свят, в който... добре, наречи го метафизичен...

ДАРА: Как се чувства човек в метафизичния свят?

АНИ: Много добре, въпреки иронията. Винаги съм имал нужда от... пътеводител... от някой, който да намира най-хубавото в мен и да го изтегля на вън и да му се радва, да го оценява, да си играе с него, да го развива, ако щеш, да ми го показва на самия мен... когато съм с нея в мен избликва някаква съвършено друга същност... непозната и много добра моя същност, която още като дете съм я загубил, разбираш ли за какво ти говоря... тя е невероятен човек, изключителен, аз знаеш ли... за пръв път ми минава тази мисъл... ето един човек с когото бих искал заедно да остарея...

ДАРА: Ще започна да драйфам! Говориш като някаква бабичка! Ще остарявам заедно с Ирини! Ти си се абсолютно заразил от нейната лигавост.

АНИ: Защо си толкова груба?

ДАРА: Защото от четири месеца един път не си ми се обадил.

АНИ: И с теб се е случвабо да не ми се обаждаш по четири месеца! Извинявай, просто много неща ми се насъбраха.

ДАРА: Изобщо не ме питаш как съм, какво ми е, как живея!

АНИ: Извинявай.

ДАРА: Това не е до извинения! Тръгна след някаква мухлясала фуста и веднага забрави приятелите си!

АНИ: Как нарече Ирини?

ДАРА: Мухлясала фуста.

АНИ: Тя не ти ли е приятелка?

ДАРА: Не, не ми е повече приятелка.

АНИ: Защо? Скарахте ли се? Тя нищо не ми е казала.

ДАРА: Не сме се карали.

АНИ: А тогава какво.

ДАРА: Нищо.

АНИ: Не е нищо. Кажи ми какво има.

ДАРА: Не мога да ти кажа.

АНИ: Защо.

ДАРА: Моля те, не ме питай повече.

АНИ: Много ще ти благодаря ако се сдобриш с Ирини, каквото и да се е случило между вас.

ДАРА: Не мога да се сдобря с Ирини повече.

АНИ: Кажи ми какво е станало.

 

Мълчание.

 

АНИ: Моля те.

 

Мълчание.

 

АНИ: Дори и ако тя те е обидила с нещо, дори и ако... ако много те е наранила, те моля да й простиш, заради мен. Искам да ти кажа нещо.

 

Мълчание.

 

АНИ: Не знам дали трябва да ти го кажа, но ми се струва, че трябва да го знаеш.

ДАРА: Слушам те.

АНИ: Аз се влюбих в Ирини. Ще се оженя за нея.

ДАРА: Ти?!... Това е страхотно.

АНИ: Да, страхотно е.

ДАРА: Абсолютно страхотно.

АНИ: Просто не мога да понасям повече да бъда сам. Разбираш ли?

ДАРА: Разбирам. А ще се разведеш ли?

АНИ: Да, ще подам молба за развод.

ДАРА: А имуществото, придобито от брака?

АНИ: Ще й предоставя половината.

 

Пауза

 

ДАРА: Бяхте ли на морето?

АНИ: Бяхме. По цялото крайбрежие. Неописуемо. Мирисът на море и мирисът на пролет - не може да се опише и люляците, защо си толкова нервна?

ДАРА: Не съм.

АНИ: Знаеш ли каква беля направи с тия документи? Трябва да ги вадя наново.

ДАРА: Съжалявам.

АНИ: Много изморена изглеждаш. Преуморила си се. Някакви неприятности ли имаш? Мога ли си нещо да ти помогна?

ДАРА: На кой въпрос държиш да ти отговоря първо.

АНИ: Извинявай, знам, че си добре.

ДАРА: Не, не съм добре.

АНИ: Не си ли? Какво ти е?

ДАРА: Преуморена съм. Изтощена съм. Имам неприятности. Чувствам се предадена.

АНИ: Тоя идиот Иван ли...

ДАРА: (изкрещява) Няма да наричаш Иван идиот! Ако той е идиот, ти си не знам какво в сравнение с него!

АНИ: Кой те е предал тогава!

ДАРА: Никой не ме е предал!

АНИ: Защо са всички тия недомлъвки!

ДАРА: Стоя тука 45 минути да те чакам!

АНИ: Казах ти ­ извинявай! Ще се видим утре или най-добре вдруги ден, или не ­ по-спокойно ще ни бъде в събота...

ДАРА: Нали щяхме довечера да се виждаме!

АНИ: Добре, в седем ще бъда долу пред редакцията.

ДАРА: Нали си канен на вечеря.

АНИ: Няма да отида. Не, ще отида по-късно. Ще ги предупредя, че ще отида в осем.

ДАРА: Ти си станал абсолютно лайно!

АНИ: Какво искаш от мене в крайна сметка! Докога смяташ, че мога да търпя да се държиш така! С какво право!

 

Тя става, понечва да си тръгне... той я хваща за китката.

 

АНИ: Добре, няма да отида на вечерята... значи ще се видим в седем до... до когато ме изтърпиш... Така добре ли е?

ДАРА: Добре е.

 

Стават и двамата, разделят се.

 

ДАРА: Значи тази вечер няма курсове по португалски?

АНИ: (искрено и весело се смее) Как позна! Само в петък няма! Петък, събота и неделя вечер няма! Все пак преподавателите трябва да си почиват, нали? Виж какво, на португалския трябва да се набляга, португалският е един много... важен и много напевен, много нежен език... между другото тази вечер ще те заведа в единствената поругалска кръчма в България, сигурен съм, че много ще ти хареса....

 

Ани и Дара ­ на връщане от португалската кръчма, пияни.
Разменят някакви реплики на поругалски. Кикотят се, дърпат се, прегръщат се.

 

ДАРА: Знаеш ли... знаеш ли какво стана, когато Ирини ми каза, че... че всичко това между вас се е случило?

АНИ: Какво?

ДАРА: Заклеваш ли се, че никога няма да й го кажеш?

 

Мълчание.

 

АНИ: Нали знаеш колко мразя да се заклевам.

 

Пауза

 

АНИ: Освен това имам чувството, че всичко мога... че всичко искам да й казвам... че не може да остане нищо скрито от нея в моето същество... не, не мога да се закълна. Пауза По-добре недей да ми казваш.

ДАРА Тогава няма да ти казвам, ще тръгвам.

 

Дара тръгва, той я хваща за ръката, спира я.

 

АНИ: Не може да продължава така.

ДАРА: По-добре да не ти казвам.

АНИ: Не, по-добре да ми кажеш.

ДАРА: Ще ми се закълнеш ли?

АНИ: Заклевам ти се.

ДАРА: В Бобо.

АНИ: Заклевам ти се в Бобо.

ДАРА: Разплаках се.

АНИ: Кога се разплака?

ДАРА: Когато тя ми каза за вас.

АНИ: Разплака се? Ти?

ДАРА: Да.

АНИ: Защо?

ДАРА: Защото ми стана мъчно. Защото... най-първосигнална ревност... защото си помислих, че си престанал да ме обичаш... защото си казах ето сега те са си вече двамата и от мен изобщо нямат повече нужда, освен да им служа като параван и така... просто... и освен това и в работата някакви гадости и просто...

АНИ: Господи! Настина ли мислиш, че мога да престана да те обичам!

ДАРА:... тя започна да ми разказва за тебе и как се чукате... и влезе в банята да се къпе... и тогава аз се разплаках... и тогава тя излезе, мислеше, че не я виждам... сигурно беше забравила нещо... и ме видя, че плача... а аз просто плачех неудържимо... и неволно вдигнах глава... и видях образа й в огледалото... тя се усмихваше... гледаше ме как плача и тържествуваше... такава змийска, победеносна усмивка... и в този момент усетих, че цялата ми обич към нея изтече... изчезна... като че ли никога не я е имало...

 

Пауза

АНИ: Не мога да го повярвам. Не искам да го повярвам. Знам какво е означавало за теб. Не ме натоварвай. Махни го от себе си и от мен. Прекалено е  гадно, за да го понеса. Прекалено много ми е да си представя как си се разплакала..., как си закрила лицето си с ръце... не мога да понасям очите ти, когато плачеш... тогава, след като направи аборта,   очите ти бяха побелели, като че ли имаше бели очи... почувствала си се отхвърлена и излишна... почувствала си се предадена от най-близкия си човек... тя се е усмихвала победоносно, тържествувала е, докато ти  плачеш, сърцето ти се е счупило тогава, в онзи момент...

 

Чукат се.

 

 

АНИ

ИРИНИ

 

ИРИНИ: Много си странен от известно време.

АНИ: В какъв смисъл.

ИРИНИ: Умислен. За какво си умислен?

АНИ: За нищо.

ИРИНИ: Все мълчиш. Само мълчиш

АНИ: Какво от това.

ИРИНИ: Имаш някакъв занесен вид.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Нещо променило ли се е?

АНИ: Какво.

ИРИНИ: Не знам. Нещо между нас.

АНИ: Не, разбира се.

ИРИНИ: Нещо те измъчва.

АНИ: Не.

ИРИНИ: Знам, че мъжете не обичат да говорят за чувствата си.

АНИ: Има нещо такова.

ИРИНИ: По-скоро, не умеят. И когато жените започнат да говорят за чувствата си, те се притесняват, губят почва под краката си. Искам да ми говориш за чувствата си към мен.

АНИ: За да изгубя почва под краката си ли?

ИРИНИ: За да нямаш друга почва, освен мен.

 

Пауза

 

АНИ: Хубаво ми е с теб.

 

Пауза

 

АНИ: Забравям всичките си комплекси, когато съм с теб.

 

Пауза

 

АНИ: Твоята топлота и любов ме обгръщат отвсякъде. Като пашкул. Чувствам се спокоен и сигурен, и защитен, както понякога се чувствах в детството си.

 

Пауза

 

АНИ: Цялото ти тяло е преизпълнено с нежност към мен. Като незаслужен дар, от който се храня.

 

Пауза

 

АНИ: Обичам гърдите ти, изобилието ти на плът.

 

Пауза

 

АНИ: Спокоен съм с теб. Зная, че никога няма да ме нараниш. Това ми дава увереност.

 

Пауза

 

АНИ: Не искам да те загубя.

 

Пауза

 

ИРИНИ: А аз ­ като че ли за първи път животът се е разтворил пред мен. Досега е бил затворен ­ и сега внезапно се е отворил. Или досега съм спала, а сега съм се събудила. Ти си всичко, за което мечтаех, когато бях на 14 години, после престанах да те мечтая, защото беше неизпълнимо. Никога не съм се осмелявала дори да харесам един толкова красив мъж като теб.

АНИ: Наистина ли ме смяташ за красив?

ИРИНИ: Ти си необикновено красив мъж. Необикновено силен, обаятелен. Ти събуждаш във всяка жена нейната женственост, събуждаш мечтите й, които е забравила. Ти омагьосваш. В теб има толкова секс и хармония. Нищо друго не искам повече от този живот ­ освен да живея до теб, да бъда твоя жена.

АНИ: Въобразяваш си. Идеализираш ме. Не ме познаваш достатъчно.

ИРИНИ: Познавам най-дълбоката ти същност. Познавам ядката на душата ти.

АНИ: Ще се разочароваш от мен. Ще страдаш. Ще ти бъде мъчно.

ИРИНИ: Винаги ще бъда благодаря, че сме се срещнали.

АНИ: Може и да ме проклинаш, не бъди толкова сигурна.

ИРИНИ: Искам да зная всичко за теб, за миналото ти, за любовниците ти, за жена ти, за майка ти и баща ти, за детсвото ти, за приятелите ти, защо никога не ми разказваш.

АНИ: Не обичам да говорям за тези неща.

ИРИНИ: Трябва да се опознаваме.

АНИ: Нали твърдиш, че ме познаваш достатъчно.

ИРИНИ: Колко жени си имал досега.

АНИ: Ревнива ли си.

ИРИНИ: Да. Не. Не знам. Асен никога не съм го ревнувала. Даже съм си мислила понякога ­ колко ще е хубаво, ако си намери любовница.

АНИ: Защо?

ИРИНИ: Не знам... може би ще ми стане малко по-интересен или някакъв инстинкт за съперничество ще се задейства в мен или просто тогава ще имам категоричен повод да го напусна.

АНИ: Не го ли обичаш?

ИРИНИ: Не.

АНИ: Никога не си го обичала?

ИРИНИ: Преди да се оженим за известно време ми се струваше, че го обичам, но после не.

АНИ: И после какво?

ИРИНИ: Скука зельонная.

АНИ: Чукате ли се?

ИРИНИ: Понякога.

АНИ: И какво?

ИРИНИ: Нищо.

АНИ: Не стигаш ли до оргазъм?

ИРИНИ: Не. Много рядко.

АНИ: А той?

ИРИНИ: Той свършва винаги и бързо. После започва да се смее-хем радостно, хем гузно. Иска да ми помогне с уста. Аз мразя, защото се възбуждам още повече. Отивам в банята и се разплаквам. Обещавам си, че ще го напусна.

АНИ: А нямала ли си любовник?

ИРИНИ: Не.

АНИ: Защо?

ИРИНИ: Струваше ми се много еснафско да го лъжа, да имам любовник.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Разказах му всичко.

АНИ: Кое всичко.

ИРИНИ: За нас.

АНИ: Защо?

ИРИНИ: Как защо. Нали така говорихме ­ че ще живеем заедно, че ще се оженим.

АНИ: Имам предвид защо... защо така внезапно!

ИРИНИ: В какъв смисъл внезапно?

АНИ: Не очаквах, че ще вземеш решението толкова бързо, че въобще няма да се поколебаеш.

ИРИНИ: Ти не си ли подал още документи за развод?

АНИ: Не.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Каза, че миналата седмица ще ги подадеш. Нали говорихме.

АНИ: Какво говорихме?

ИРИНИ: За всичко. За нас... за... не си ли спомняш?

 АНИ: Не мога да ги подам толкова бързо.

ИРИНИ: Аз не ти се бъркам.

АНИ: Как реагира Асен.

ИРИНИ: Прие го много тежко.

АНИ: Това е ясно. Но как реагира.

ИРИНИ: Като че ли не можа да повярва докрай. Каза, че е сигурен, че ще размисля. Каза, че засега е най-добре да се разделим ­ за да бъда на спокойствие. Каза, още, че ще ми наеме апартамент, ще ми остави колата, ще ми дава месечна издръжка от петстотин долара, докато стана наясно със себе си.

АНИ: Той счита, че не си наясно със себе си?

ИРИНИ: Не знам. Така поне го формулира.

АНИ: И ти прие ли ­ издръжката, апартамента, колата?

ИРИНИ: Нито съм ги приела, нито съм ги отхвърлила. Но мисля, че е най-доброто разрешение засега. Аз все пак не мога още да дойда да живея при теб и майка ти, и детето ти, нали?

 

Пауза

 

ИРИНИ: Всъщност защо да не мога? Защо да трябва да продължавам да живея на гърба на Асен? Нали вече съм с теб? Защо да не се пръхвърля върху твоя гръб? Защо мълчиш? Защо не си казал още на жена, си, че искаш развод? Не ме ли обичаш повече? Съжаляваш ли за всичко, което стана? Не си ли вече толкова убеден във връзката ни? Искаш ли да ме изоставиш? Сега? Още сега? Защо мълчиш? Защо не ме гледаш в очите? Докога ще мълчиш? Няма ли да ми отговориш? Докога смяташ, че мога да издържам на твоето мълчание? Аз ли съм била толкова глупава или просто ти не можеш да се справиш с любовта?

АНИ: Няма ли най-накрая да замълчиш!

ИРИНИ: Предаде ли ме?

АНИ: Моля те не ме докосвай повече. Остави ме. Дай ми малко време и ще отговоря на всички въпроси.

 

 

АНИ

ДАРА

 

ДАРА: Нещо случило ли се е?

АНИ: Не.

ДАРА: Защо ме извика?

 

Пауза

 

ДАРА: Защо не си на работа?

 

Пауза

 

ДАРА: Не си спал. Пак ли си изрязвал снимки цяла нощ?

АНИ: Ти много ли беше пияна тогава, когато се връщахме от поругалската кръчма?

ДАРА: Да.

АНИ: Спомняш ли си какво правехме?

ДАРА: Не.

АНИ: Нищо не помниш?

ДАРА: Бях мъртво пияна. Какво сме правили.

АНИ: Препъвахме се по улиците.

ДАРА: Това ли ме извика да ми кажеш?

АНИ: Защо го направи?

ДАРА: Кое.

АНИ: Защо се напи така?

ДАРА: Мадейренското вино е виновно.

АНИ: Само то ли?

ДАРА: Какво има?

АНИ: Направи го, за да ме отдръпнеш от Ирини, нали??

ДАРА: Изобщо не си спомням какво съм направила.

АНИ: Обичаш ли ме?

ДАРА: Разбира се.

АНИ: Не в този смисъл.

ДАРА: Тогава не те обичам.

АНИ: А ще се омъжиш ли за мен?

ДАРА: Можем ли да отложим този разговор?

АНИ: Не, не можем.

ДАРА: Не съм подготвена.

АНИ: Няма подготовки! Въпросът е ясен.

ДАРА: Именно защото въпросът е ясен.

АНИ: Трябва да знаеш.

ДАРА: Ако знаех, щях да ти кажа.

АНИ: Ти каза, че в някакъв смисъл не ме обичаш. И после каза, че в друг смисъл ме обичаш. Питам: в кой точно смисъл ме обичаш и в кой точно не ме обичаш?

ДАРА: Не знам! Не знам! Не знам! Ти да не би всичко да знаеш!

АНИ: Знам! Когато те обичам, знам!

ДАРА: Нали си влюбен в Ирини! Нали ще се жениш за нея!

АНИ: Млъкни! И бъди малко по-великодушна!

ДАРА: Защо ме тревожиш така! Защо не ме оставиш на мира.

АНИ: Трябва да получа отговор!

ДАРА: Не можеш да получиш сега отговор!

АНИ: Животът на трима души зависи от теб!

ДАРА: Прави това, което ти смяташ, че трябва да бъде направено!

АНИ: Това и правя, настоявам да получа отговор от теб.

ДАРА: Аз съм влюбена в Иван и искам да се омъжа за него. Но не зная как ще бъде ­ страхувам се ­ дали ще мога да го задържа, дали той ще може да ме задържи. А с теб всичко ще е ясно, спокойно, предсказуемо ­ без никакви изненади ­ и през цялото време ще мечтая и ще си мисля за Иван!

АНИ: Аз съм готов на това. Ти ще мечтаеш и ще си мислиш за Иван само в началото. После ще започнеш да ме обичаш ­ по съвсем друг начин. Ще се влюбиш отново в мен, както тогава.

ДАРА: Не, няма да мога да се влюбя отново в теб и да те обичам колкото Иван.

АНИ: Това е прибързан отговор. Не трябваше да те насилвам. Имаш нужда от няколо дена, не, от няколко месеца, не! от колкото си поискаш време, за да помислиш. Не приемам този отговор. Не го приемам. Все едно, че никога не съм те питал.

 

 

ИРИНИ

ДАРА

 

ИРИНИ: Не зная какво да правя, ужасно съм объркана, ужасно съм нещастна...

ДАРА: Пак ли?

ИРИНИ: Сега е различно. Разбираш ли, не зная. Асен просто може да направи всичко, разбираш ли. Може да направи всичко. Един човек, който съвсем ясно виждаш, че не е на себе си. Кръвясал, брадясал, пиян. Не се е преобличал и къпал сигурно от не знам си колко време, празни бутилки... аз влизам, отключвам... в десет сутринта... а той стои прав до масата, в ужасен вид и не говори ­ викам му здравей, а той все едно, че не ме чува... викам му ­ идвам да си взема някой неща ­ а той пак не реагира, не се обръща да ме погледне, като разграден... като че ли нещо няма от него... някаква част от лицето му все едно, че я няма... само се появявал в офиса отвреме на време... Кажи ми какво да правя. Дай ми съвет.

ДАРА: Не зная какво да ти кажа. Не зная какъв съвет може да се даде.

ИРИНИ: Ти защо се отдръпна от мен?

ДАРА: Не съм се отдръпвала.

ИРИНИ: Откакто се случи историята с Ани, се отдръпна и почти не се виждаме. Неприятно ли ти е?

ДАРА: Напротив, радвам се и за двама ви.

ИРИНИ: Никога не идваш, когато те повикаме. Никога не сме излезли тримата заедно някъде.

ДАРА: А на теб все нещо не ти е достатъчно.

ИРИНИ: Имам нужда от помощта ти.

ДАРА: Кажи.

ИРИНИ: Нещо се случва и с Ани. Не разбирам какво е. Искам да ми помогнеш да разбера.

ДАРА: Аз почти не съм се виждала с Ани.

ИРИНИ: Точно това исках да те помоля - да се видиш с него, да разбереш какво става...

 

Ирини избухва в плач.

 

ИРИНИ: Аз обичам Ани, разбираш ли, имам право да съм с Ани.

ДАРА: Ани ще те зареже най-много след година.

ИРИНИ: Защо?

ДАРА: Защото Ани е курвар. От този род мъже ­ които не могат да бъдат дълго с една и съща жена.

ИРИНИ: Как не те е срам да ми го кажеш!

ДАРА: А ти какво искаш да ти кажа? Защо тогава идваш при мен?

ИРИНИ: Ани никога не е обичал така, както обича мен!

ДАРА: Абсолютно!

ИРИНИ: На него, както и на мен за първи път се случва!

ДАРА: Абсолютно!

ИРИНИ: Защо така се държиш!

ДАРА: Защото си глупачка!

ИРИНИ: Така ли? Смяташ ме за глупачка?

ДАРА: Върни се при мъжа си... и престани да се държиш така, като че ли си хванала Господ за шлифера, защото изглеждаш ужасно глупаво и защото чукането не е най-важното нещо в този свят и освен това бързо омръзва!

ИРИНИ: Какво точно ми казваш?

ДАРА: Той подал ли е молба за развод?

ИРИНИ: Не съм го питала.

ДАРА: Защо?

ИРИНИ: Защото той сам ще си прецени, когато му дойде времето, аз не мога да го насилвам!

ДАРА: А ако жена му се върне при него? Ти къде точно ще отидеш? Колко време вече измина? Шест месеца? Седем месеца? Последното ти дела за развод на тебе кога е? След няколко дни? А той още не си е подал документите? Още не те е представил на майка си, на детето си?

ИРИНИ: Аз не мога да живея без Ани.

ДАРА: А когато Асен престане да те издържа? Какво точно ще правиш?

ИРИНИ: Знаеш ли какво ми каза Асен ­ единственото нещо, което каза вчера беше ­ не вярвам, че ще ме напуснеш. Просто не вярвам.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Дара, моля те, помогни ми!

ДАРА: Откакто се помня, си имала нужда от помощ и аз съм ти помагала. Да си направиш класното по математика, да си напишеш домашните, да не останеш на матура, да не играеш физическо, да си намериш работа, да изтрезняваш, да се омъжиш, изслушвала съм те по цели нощи и съм те успокоявала... изморих се от теб, Ирини. Бих искала да имам друга приятелка вместо теб, Ирини.

 

 

АНИ

ИРИНИ

 

ИРИНИ: Можем да емигрираме някъде, в Нова Зенландия, да се махнем от тази страна, искаш ли?

АНИ: Да, можем.

ИРИНИ: Аз не се страхувам да работя, мога да правя всичко, да мия чини, да продавам пуканки, всичко.

АНИ: Знам. Не се съмнявам в тебе.

ИРИНИ: Мисля, че това е най-доброто за нас. Ще вземем сина ти заедно с нас.

АНИ: Майка му никога няма да го допусне.

ИРИНИ: Ще го изнесем незаконно.

АНИ: Не знаеш какво говориш. Освен това не мога да оставя майка си.

ИРИНИ: Ще вземем и нея.

АНИ: Тогава какъв е смисълът да се преместваме в Нова Зенландия!

ИРИНИ: За да започнем наново, начисто. Тук нищо не може да се започне и нищо не може да се приключи.

АНИ: Имаш предвид докога ще продължаваме да живеем така, нали? Имаш предвид, че съм педараст, нали? Да, такъв съм. Такъв съм.

 

Ани се разплаква. Тя го прегръща.

 

АНИ: Струва ми се, че трябва да ти кажа нещо, преди да започнеш да живееш с мен.

ИРИНИ: Нима ще започна да живея с теб! Боже мой! Боже мой! Най-сетне! Знаех си!

АНИ: Да, ако приемеш истината.

ИРИНИ: Коя е истината.

АНИ: Аз обичам Дара.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Да, тя е изключителен човек, знам, че много я цениш.

АНИ: Аз много я обичам.

ИРИНИ: Аз също много я обичам.

АНИ: Не съм преставал да я обичам, откакто се разделих с нея, през всичките тези двайсет години.

ИРИНИ: Чудесно, така е. И аз ако се разделя с нея непременно ще продължа да я обичам.

АНИ: Не ме разбираш.

ИРИНИ: Разбирам те. Знам. Мислиш, че не знам? Но защо ми го казваш?

 

Пауза

 

ИРИНИ: А мен... обичаш ли ме?

АНИ: Ти си жената, от която единствено се нуждая. От твоята вярност и всеотдайност. Аз съм свиня. Прости ми.

ИРИНИ: Защо не се виждаш вече с Дара?

АНИ: Опитвам се да я забравя.

ИРИНИ: И успяваш ли?

АНИ: Имам чувството, че съм се родил с тази болка към Дара, че тя е неизлечима.

ИРИНИ: Аз ще те излекувам от нея. Ще те излекувам от всичко. Само в началото ще бъде така. Ще сънуваш и ще копнееш за Дара. Нощем ще произнасяш нейното име вместо моето. Ще държиш очите си силно затворени и ще си въобразяваш, че говориш на Дара. В някакъв миг, ще разбереш, че ме обичаш, че отдавна си влюбен в мен, че не можеш да си представиш дори и един ден от живота си без мен. Ще разбереш, че аз съм била истината, а Дара измислицата, нараненото ти достойнство, егоистичното ти желание да я победиш. Само ако ми се довериш, ако ме приемеш до себе си, ако ми позволиш да бъда твоя съпруга, твоя сестра. Само ако ме допуснеш до себе си. Аз те обичам и това е единствено важното. Ще създам за теб дом. Ще се грижа като майка за детето ти. Ще се грижа за майка ти. Ще се грижа за теб. Ще бъда твоя приятелка. И всичко лошо ще се отмие от теб, всичко ще бъде наред.

 

 

АНИ 

ДАРА 

ИРИНИ

 

ДАРА: Разделих се със Иван. И идвам при теб.

 

Мълчание.

Ани я прегръща.

Появява се Ирини. Вижда ги прегърнати. Наблюдава ги.

 

АНИ: Трябва да ти кажа.... Дара и аз... ще се оженим следващия месец.

 

Пауза

 

ИРИНИ: Намерили Асен в офиса. Застрелял се в слепоочието... гледах докато сваляха ризата му ­ беше цялата в кръв...

 

Мълчание.

Ани отива при Ирини и я прегръща.

Ирини се отдръпва от него.

 

ИРИНИ: Смятате, че се чувствам виновна? Смятате, че обвинявам някой от вас? Любовта не може да ограничава. Не може да изисква. Не може да се сърди. Не може да настява. Не може да се самоубива. Тя може само да се усмихва и да прощава.

 

"Ne me quitte pas" - парчето на Жак Брел.

 

 

К Р А Й

 

"Ne me quitte pas" - парчето на Жак Брел.

 


напред горе назад Обратно към: [Теодора Димова][СЛОВОТО]

 

© Теодора Димова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух