напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



До батко Мартин


Седя си аз във ресторанта

и гледам хората как пият, пеят.

До мен самотната ми Fanta,

а мислите ми... где се реят?

Мечтая аз за някой в тъмнината

и спомени връз мен връхлитат

кога ще дойде край на самотата?

Кога и чувствата ще спрат да се оплитат?

И ето идва някой... мой познат.

И ведрост носи в чантата си той.

И чувствам го като събрат.

а ресторанта някак става мой.

И мислите ми се отвличат

от любовта, любимия, живота.

И разговорите ме повличат.

Забравям аз за своята Голгота.

Аз бях се скрила от света.

И в своята вселена си стоях.

Забравила бях за свойта нищета.

В безумно щастие живях.

Но ти, приятелю, ме спря.

Показа ми кое какво било е.

Със студена вода ме обля.

И се чудех: свободата какво е?

Заслепена във своят си свят.

Светът се бе от мен отрекъл.

И там де слънчев лъч излят

вечно да стои се бе зарекъл.

Се бе наместила злъчта.

И думи какви ли не гадки.

Омразата бе дошла, старостта.

Изчезнали бяха чувствата сладки.

Но имало рицари там.

Изправени, на всичко решени.

Тръгнали на бой със плам.

И със лица запотени.

Те воювали и борили се с жар.

А тъмнината отстъпвала жалко.

И любовта като някакъв цар.

Се върнала малко по малко.

Благодаря Ви, бойци незнайни.

За вашата подкрепа и защита.

Че пишейки от клавиатурите си потайни.

Сте ме защитили от този, който рита.

 

4.41 a.m. 03.03.1999

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух