напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Дори и бодливия кактус има красиви цветя!


На майка ми

 

Отколе е имало пръснати,

красиви и грозни неща!

Отколе е имало болка,

омраза и дръзка мечта!

Любов към красивото, нежното,

омраза към вечният страх,

че всичко това ще изчезне,

ще стане на пух и на прах!

Че няма да имаме вече

ни мама, ни татко, ни брат,

ни малко сестриче, ни куче ...

какъв ли ще бъде тоз свят?

И все се надяваме, пеем,

величаем ний някой герой.

Твърдим, че друг е виновен

и даже се хвърляме в бой!

Говорим, че лошо е всичко

що води до болка, до глад!

А сами лицемерно творим ги ...

Признай си така че е, брат!

И мислим, че всичко красиво

е явно, известно и нам,

а всъщност то е дълбоко

скрито някъде там.

То чака за погледа, жеста

що може го него откри.

То чака, но може завинаги

злоба и мъст го закри.

И често се случва как слънце

изгрява над черна тъга,

как мъка превръща се в радост,

а облакът става дъга.

И право е казал поета,

че лошото става добро,

но само от нас си зависи

отново ще стане ли зло.

С годините губим надежда

и вяра в успеха си пак.

Твърдим, че напускат ни сили

и бавно топим се от страх.

Но някак ний кретаме, плачем

със сухи сълзи във очи

И крием дълбоко в сърцето

несбъднати любими мечти.

Години ний губим в мечтанье

в кроежи какво ще творим

И мислим, че всичко е лесно,

че всички сме като един.

А после, летели в небето,

ний падаме тежко, от раз.

"Безсмислено всичко било е!"

повтаряме ние в захлас.

Ах, колко грешали сме всички

за доброто, за злото, за нас.

Тъй както те са единство,

тъй всичко събрано е в нас.

Тъй младите тичат, лудуват,

грешат и падат, изправят се пак.

Тъй опита става природа

и Мъдрец е човек в своя зрак.

Тъй винаги ще има години

луди, а златни след тях.

Слънцето ще грей от изток,

а прахта ще се превръща в прах

2 - 4 юни, ྜྷ г.

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух