напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Аз мислех, че напускат ме сили...


Аз мислех, че напускат ме сили,

че бавно топя се от страх.

Че нямало вече очи мили.

В душа и сърцето - само прах.

Но когато го видиш ти него

или нея... любим и любима

За любов се замисляш общо взето

И се чудищ дали съдба има?!

И вярваш в сърцето, душата,

че и твоят ден ще настъпи.

Че и за теб ще пукне зората.

Че и теб някой ще залюби.

И си свиркаш ти весело,

нежно със бодри сълзи във очи.

И крачиш самотно по видело.

Но виждаш светли бъднини.

И някъде зад ъгъла тъмен.

Те чака съдбата гореща.

И чуваш... от камбана звън е...

И ти се изправяш насреща.

Ударен като от светкавици.

Стоиш и гледаш...светът се върти.

Не те интересуват последици

А само дъждът си ръми.

В мечтите си сладки и скъпи

Ти срещаш своята любов

и когато наяве се случи

Защо да бягаш си готов?

 

18.02.1999, 1:50 a.m.

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух