напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Защо за туй се говори все със мъка?...


Защо за туй се говори все със мъка?

Защо винаги има нотка на копнеж?

Нима любовта води само до разлъка?

До бури, вятър или някакъв валеж?

Не може ли поне веднъж за любовта да се говори с радост?

Не може ли да се вдъхновяваме когато сърцето ни пее?

Ний по възвисени сме когато сме изпълнени със сладост.

И всяка дума, рима леко от устата ни се лее.

Тя любовта все за тежка се представя.

А пък нали уж трябва да ни носи радост?!

Е вярно мъка тя в сърцето ни оставя.

И някаква незнайна плахост.

Но може пък това да носи новост?

Ами ако не сме се влюбили във точния човек?

Нали за да намерим него ще трябва бодрост

И сърце не взряно в някакъв портрет?

Но стига..за какво ли да говоря?!

Тук мъката е взела царство... знам.

Но винаги съм готова аз да споря.

Че любовта е щастие, късмет и плам.

 

16.02.1999

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух