напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



На Додчо


Но защо вярата се губи?

Какво те кара да вървиш?

Нима всички ний сме уди?

А ти тъй самотно там стоиш!

Немотата е спасение за някои!

Когато те са глупави или пък тъпи!

Но така за умните ще има радсти

и далеч ще бъдат всички мъки!

Вземи! Ето! Това са моите крила!

Не се боя аз от думи гадки!

Със тях аз в простора си летя!

Вземи ги! Те за теб ще са по-сладки!

Потъпках нещо.. Знам!

И прав ще си да ме съдиш или укоряваш!

Но чувствата в сърцето ми са като вулкан.

Ще те разбера като ме забравиш!

И сърце ти се изпълни с други плам!

Аз твоите чувства надали заслужавам!

Прекалено съм лоша, глупава и свита!

Умея само да разрушавам.

И да карам всичко да отлита!

А ти?!? Ех ти си като диамант!

Като елмаз сред някакъв боклук!

Като мерцедес пред трабант!

А аз...ех! аз съм като труп!

Син, гаден и студен...

Облазен с червеи...

Завърти очи отвратен!

И бягай! Спаси себе си!

Аз всичко умърсявам, унищожавам!

А ти твориш и светиш като слънце!

Аз умея само да съкрушавам!

А ти..ти си като златно зрънце!

О пате, пате, мило патенце!

Вземи крилата и литни!

Лети далече..по-далече...

че ще ти нося аз беди!

 

29.04.1999

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух