напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Човешко е


Защо ли винаги човек се кара?

Защо със теб държи се като с малък?

Защо ли иска да те унижава?

Да те подтиска и направи жалък?

Живота може да е толкоз сладък,

когато просто те разбират

и прощават, а не натякват

или подиграват.

Човекът е човек: греши и пада,

и става ако му позволиш,

но вечно в падението си остава,

ако го тъпчеш и гълчиш.

Човекът чувства! Мисли!

На всичко той за тебе е готов!

Ако му позволиш чисти

действия, а не суров

отпор на всичко що е той.

На всичко що той прави. струва..

той винаги ще мисли за завой

как покрай тебе да добрува,

а пък далеч от тебе да е свой.

До теб да се прикрива,

да хитрува, да слага маска

на своето лице, да скрива,

че иска просто ласка..

и подкрепа!

Ах толкоз много ли е?

Не! това е толкоз лесно!

Една стъпка, жест ли..

Важното е да е честно!

Да му покажеш, че някой го обича,

че за някой не е безразличен,

че не искаш да го оставиш да скита

и каквото и да прави все ще е обичан!

Нима е трудно?!?!

О, не! не е!

Но всеки действа мудно...

Лошо е!

Повтаря се навред

и после се забравя,

а човекът помни, наранен...

и веч в твоите ръце не се оставя

решава, преценява:

за туй ще говоря, за туй пък не,

защото ще ме наранява

сам съм си най-добре!

Глупако глупав!

Защо правиш хората самотни?!

Така си мъртъв

и твоите дни са дъждовни!

Започни от себе си и виж

човекът до теб.

Той иска да ти е страж.

Да те пази от гнет.

Открий сърцето си, задръж яда..

Ах, колко лесно се руши

със думи, викове, дела.

но пък толкоз трудно се строи!

И ти трябват векове

за да възстановиш доверие

унищожено за мигове

и секунда на забвение.

 

29.05.1999

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух