напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Тихо над земята...


Тихо над земята

стеле се нощта,

а сред дървесата

крие се Луна.

Тихо двама крачат

сред гората там.

Пред дървото спират

що е с лъч огрян.

Гледат знака чуден

що е раснал там

или поет заблуден

писал с огнен плам.

Облак във небето

движи се, лети

и Луната леко

с тялото си скри.

Вдигат двама поглед.

Знакът ги събра.

Вече двама тръгват

тихо във нощта.

 

12.08.1999

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух