напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Спътница


Където и да съм.

Където и да ходя.

тя винаги е с мен.

Следи ме със охота.

Като сянка черна.

Като блясък бяла.

Уж е тъй омразна.

Но някак... тъй желана.

Усетя ли я най-напред

напускат ме всички сили.

Но срештнем ли се с поглед -

очите й са толкоз мили.

Изпълва ме със студ

и някаква надежда плаха

като някакъв луд,

блъскащ се в решетка яка.

И знам. Ще дойде ден.

Ще я прегърна здраво.

Ще съм в пламък пленен.

и... ще настъпи забрава.

 

3.12.1999

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух