напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Без изход


Мрачно е сърцето.

Черен е денят.

Злобно е небето.

Черна мараня.

 

Гарван злобно грачи

от близката гора.

Слънце тъжно плаче,

крие се в тъма.

 

Капки тихо капят.

Облаци ръмжат.

Върхарите се клатят.

Очите не сълзят.

 

Изплакано е всичко!

Тъга и радост. Мрак...

В сърце е вече нищо!

Леден къс. И саркофаг.

 

Забравено е всичко!

Красиво. Грозно. Смях.

В ума е вече чисто!

Леден извор. Черен прах.

 

Тече реката буйна

с водовъртежи и завои.

Тук и там водата струйна

се губи под мрачните усои.

 

И рибката нещастна,

тя няма избор, знам.

Плува във водата ясна.

Напред. Назад. Насам. Натам.

 

16.09.2000 9.45 ч.

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух