напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Насрещен вятър


Тихо. Тихо. Помълчете!

Тежко стеле се нощта!

Тръгват двама по пътека,

виеща се мрачно със тъга.

Дума на съдбата е била

да се срещнат те по пътя.

Тъжно движат се сега.

Стъпките им тежко тупат.

Думи. Спомени. Вървежи

светят в погледа им там.

Сладки, хубави копнежи,

сбрали се в единен плам.

Пътеката върви. Извива.

Пристъпват те по-бавно, тежко.

Околността е мрачна. Дива.

Навежда рамената жежко.

Защо ли винаги така ще става?

Самота да идва след красива вечер!

Преди. Сега. Или тогава.

Вятъра що духа - все насрещен.

 

12.04.2000

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух