напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Усмивката на любовта


Значи, Мена, искаш за Любов да пишем?

Ами добре! Ще ти разкажа нещо.

От няколко дена, тъй както си дишам,

Музата бяга или ме гони горещо.

Във банята, седяща неудобно,

аз пиша драскам и мъдрувам.

И често спирам неохотно:

с поредната идея се сбогувам.

Забравила мокрите листа,

молива верен и глупостите от деня,

набутах се ненадейно вечерта

в банята нещастна с неизплакана сълза.

Очакваше ме вечер гадна.

И още по самотна нощ.

Чудех се как да открадна

и да създам в тез часове малко разкош.

Пък то, знаеш ли, било ненужно!

Попаднах аз на своите листа.

Там, дето глупостите ми се мъдреха задружно,

от там ми се усмихваше и Любовта.

 

17.02.2000

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух