напред назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]



Вяра


Тъга събрала се в сърцето

убива го все част по част.

С любов се блъска и морето

в брега със тих и нежен глас.

 

И птичките летят в простора

и срещат се и сбират се тогаз.

В едно събира се тяхна воля

и пеят дружно с весел глас.

 

И падне ли звезда от небосклона,

тя не изгаря и не трепти.

Превръща се във метеора

и сбъдва нашите мечти.

 

Вървиш ли тъжно ти по пътя

с наведена сама глава,

ще срещаш ти само разлъка,

сърце ще чезне в устата на ламя.

 

Върви и вярвай! И не се предавай!

Надежда в теб нека трепти!

Назад не гледай и не съжалявай,

а бъдещето твое посрещтни!

 

И видиш ли звезда горяща,

трептяща падаща сама,

кажи й ти с уста трептяща

каква е твоята мечта.

 

05.09.2000

 


напред горе назад Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух