Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

Мила мамо,

аз умрях,

но не отидох във Рая,

а пристигнах във Бдин.

Пощальонът,

на своята ръждива „Украйна“,

често минава,

така че противно на всички закони

ще имаш вести

от мен.

Честно да ти кажа

и тук не постигнах много,

понеже не знам езици.

Останах поет.

Но да си поет сред неми

е все едно да си гробар

в Отвъдното.

(Между другото,

видях гроба на Левски и Ботев.)

Моите връстници

отдавна станаха класици,

а аз люпя семки

на ръба на Канона.

Иначе, паса овцете на Царя

и така си изкарвам прехраната.

Срещнах два вида хора.

Едните викаха —

„Оттук ще мине лехата!“

Другите викаха —

„Оттам ще мине лехата!“

Бях раздвоен,

седях по средата.

Върху мен

се изля водата.

Както преди,

нямам другари.

Ходя сам на брега на реката.

Гледам нагоре,

чакам да донесе

я някой скрин,

я някое кандило

или гнездо, което да свия,

или да срещна жената,

която обичам

* старото име на град Видин (б. а.)

Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

© Иван Христов. Всички права запазени!