Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

На Шинджи Ивасаки

Ти, навярно,

сега се разхождаш,

сложил ръце

в джобовете,

в онзи град,

по-голям от

цялата ни държава,

и някъде сред

грохота на метра

и асансьори,

сред блясъка на витрини

и реклами

глъхне

нашата музика...

Навярно и ти

си самотен,

както преди,

навярно и ти

си чужденец

в собствената

си страна...

Но как един уокмен

може да бъде

пробив

в пространството

и колкото е

по-голямо разстоянието,

е толкова

по-незначително.

Ние с теб

живяхме анонимно,

вслушани в собствените

си гласове,

вгледани в собствените

си лица...

Аз сега

стоя в голямата

бяла стая,

ням и самотен,

изпълнен с мълчание,

и ти пиша,

макар че ти

отдавна знаеш

всичко това:

Напразно

свети над нас,

приятелю,

огромната брадва

на времето

Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

© Иван Христов. Всички права запазени!