|
Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО] Бдин - Народна песен I1
Виж клонката с разлистения цвят е натежала, навежда се да пие от реката. Сега е толкоз тихо, да, сега е толкоз тихо, но теб те няма, да, Иване, теб те няма...
Виж нивата отдавна зажадняла с напукана снага, разтваря се да пие от небето. Сега е толкоз тихо, да, сега е толкоз тихо, но теб те няма, да, Иване, теб те няма...
Виж гроздето горчиво с черен цвят, откъсва се и тупва на земята. Сега е толкоз тихо, да, сега е толкоз тихо, но теб те няма, да, Иване, теб те няма...
Виж пурпурния сняг, целува нежно и обгръща реката като топла дреха. Сега е толкоз тихо, да, сега е толкоз тихо, но теб те няма, да, Иване, теб те няма...
2
Аз паднах, майко, аз съм мъртъв, но помня времето когато ме хранеше със мляко и вишнев цвят, и вишнев цвят. Сега съм мъртъв, майко, аз съм паднал, но бих издраскал с нокти по стената: „Отличниците да го духат!!!“ Аз паднах, майко, аз съм мъртъв, баща ми, нощем, качваше се по брезите и хвърляше по влака яйца от сврака, яйца от сврака (и бе изключен, майко, от пионерската организация). Сега съм мъртъв, майко, аз съм паднал, но бих издраскал с нокти по стената: „Отличниците да го духат!!!“ Аз паднах, майко, аз съм мъртъв, но помня времето, когато главата си измих и после я разбих о жълтите павета... о, жълтите павета... Сега съм мъртъв, майко, аз съм паднал, но бих издраскал с нокти по стената: „Отличниците да го духат!!!“
Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]
© Иван Христов. Всички права запазени!
|