Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

Любима,

пиша ти

от град, който

не ти пожелавам

да посетиш.

Нощта тук

е карминено-черна.

Ако се докоснеш

до някого,

в миг се обръща

на прах.

Впрочем,

не помня

да се е съмвало.

Разхождам се

често из калните

улици,

ням и самотен,

а сърцето ми

крещи

в студената есен:

Въздух! Повече въздух!

Всъщност,

това е град

за изгнаници.

Иначе,

постоянната непроменимост

се оказа моя

постоянна черта.

Лекарят каза:

„Не знам точно,

кое е по-добре

за човек:

да се удави

в мътна река

или да се хвърли

през балкона.“

Все още съм

неизлечимо болен

и продължавам

да чувам гласове,

нощем.

Днес,

докато

пуших,

чух гласа

на една изящна

поетеса

(разбирай:

класическа ваза):

„Не ми върши работа“

„Не ми върши работа“

Но, госпожо,

бихте ли желали

да чуете моята

музика...

„Този Шопен

е толкова интимен,

душата му трябва

да се възкресява

само за приятели“

Светлината

преминава

през мен

като през

кристална

чаша.

Измих прозорците,

сипах и чая...

Стоя тук

и те чакам, безполезен,

изпълнен с мълчание...

Бих искал

да възкреся

душата на Шопен,

само за теб...

Не ми върши работа

Не ми върши работа

Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

© Иван Христов. Всички права запазени!