напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



I. Градовете, в които ни няма


Градовете, в които ни няма, живеят безшумно.

Как изтръпва от болка паважът без нашите стъпки!

А в градчетата свои - с усмивки и погледи умни -

колко дълго протритите лакти на дните си кърпихме.

 

Тук китарите свириха бавни и душни мелодии -

до последното кътче душите ни с тях са претъпкани.

Градовете, в които ни няма, тъмнеят по глобуса.

Тихи столици. Сухи пристанища. Шепот по ъглите.

 

Смугли, кротки жени от години стоят по прозорците,

остаряват косите им, дългите есенни пръсти.

Векове ни очакват, а все не пристигаме. Господи,

не останаха кой знае колко от нашите възрасти!

 

Но и тука, и тука отдавна не сме. Безпощадно е.

Тихо дреме в следобеда гълъб, дори не сънува.

Гласовете ни, бившите, само кръстосват площадите

в градовете, където не сме.

 

За където пътуваме.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух