напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Врата


Моите думи са ничии думи.

Моите думи не са.

Не се целуват, ни съвкупляват.

Моите думи не са.

 

А са: врата. Но когато е ничия,

тя е четвърта стена -

няма картина на нея и толкоз.

Тъжна е тази стена.

 

Няма прозорец на нея. Ни цвете.

Нито часовник. Ни скрин.

Няма дори календар на стената.

Бавна е тази стена.

 

Няма прожектор. Декори. Кулиси.

Няма и микрофон.

Паяци бродят по брава ръждива -

спомен за бивша врата.

 

Влезте, излезте през нея! За Бога -

иначе що за врата?

Или поне календар й сложете.

Бюст. Огледало. Фотьойл.

 

Та да полегне и кротне стената -

бившата скръбна врата.

Стига е скърцала. Стига е чакала.

Рамо до рамо да е.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух