напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Блудният син


Наби се пепелта в косите ми, изгниха кокалите на овцата,

забравиха ме всички в тоя град. Едни децата

на моя брат клечат наоколо. И кучешки ме гледат,

и хлевоусти детски думи за страха нареждат.

 

Но не от страх да тръгна днес живея тук, на кръстопътя.

Отдавна всички друмища познаха мойте стъпки -

достигах края, зидовете плесенясали целувах,

ала не съм се връщал, все след себе си пътувах.

 

Сега съм тук. Но не съм добрия чичо и не казвам,

че зидове прибират пътищата в мъртви пазви:

ако не стигнеш мястото, където птицата се срутва,

защо си търкал подир сянкара й новите обувки?

 

Затуй посочвам мълчаливо пътищата и се плезя

след всеки, минал покрай мен с походка лека.

Докато - с розови обувки, очила и бял бастун - не тръгне

поредният живот към първия небесен ъгъл.

 

Дано тогава кучето в очите на децата

да се смали, да тръгнат, та баща да стане брат ми.

Аз ще съм тука - агнето, чиято шия ще прекършат,

за да празнуват с тлъст курбан поредното завръщане.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух