напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Вечен календар


На юг, в умерения пояс, декември е почти измислица:

по улиците марширува зимен дъжд - полиция във сиви шлифери.

Над покривите на града снегът подготвя революции,

но всички те, преди да почнат, в локвите ще са приключили.

 

Кокичето ще порасте без съпротива и без рискове,

наивно ще блести в калта хайдушката му бяла ризка.

И пролетта ще е без страст, щом с никого не се преборва,

ще гасне вишневият цвят сред банда вечнозимни борове.

 

На юг, в умерения пояс, и лятото е друго нещо:

три листчета от календар пращят в ръцете ти горещи.

Самотен глас, опрял в стена, като плувкиня се премята:

до тука беше тишина и тишина ще е нататък.

 

Чак после, чак в самия край на август можеш да отдъхнеш,

да видиш че край теб жена минава - светла като пръстен.

Така е, само в есента досущ приличаме на живи.

Но марширува към града дъждът - полиция във сиви шлифери.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух