напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Стената


"...И ще напиша смело на стената:

"Това е стена!" И нищо друго..."

Борис Христов

 

Привечер стигнах до стената, в пълнолуние.

Валяло бе и надписът на тънки струйки ръфаше земята,

отдавна ехото повтаряше гласа, забравило за думите.

Бе пълнолуние, ала отвъд стената скиташе луната.

 

Свалих обувките протрити, нежни бяха стъпалата ми,

и миг преди да седна, чух гласчето на тревата.

Цял век се лутах в тъмното, за да намеря камък,

макар добре да знаех, че под него спи змията.

 

И седнах. Изпълзя тя с поглед тих на селски малоумник -

изтрити бяха от целувки нейните отровни зъбки.

Преплувала над босите ми ходила, в стената се изгуби,

тъй както споменът за нея се укрива в мозъчните гънки.

 

Едва тогава над зида петната лунни се възнесоха,

огледах се добре във тях и си припомних всичко -

и казаните думи, и написаните. И прогледнах.

А после диво към стената се притиснах.

 

И чух: сърцето ми размества яките ребра, навлиза

през порите на камъка зелем все по-навътре.

И миг преди да се свлека подобно змийска риза,

усетих как стената се разплаква с мътни сълзи!

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух