напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Из "Почти гларус"


На път към зимата ще спра за глътка въздух

в Бургас, във въздуха му есенен ще хлътна.

Но докато огледам улиците и жените бавни,

тълпата, струпана край сетния удавник;

и докато из тъмни кръчми търся бяло вино

от някоя залутана в годините година,

следобедът палатката си дрипава ще свие.

Аз даже виното си бяло няма да допия -

внезапен, влакът ще изсвири. И врати разгърнал,

ще ме приеме в ласкавото свое гърло.

Отвънка тъничко момиченце тревожно ще ме гледа,

в кафяво ще заплаче върху рокличката сладоледът.

Ще завали дъждът бургаски, то ще ме забрави -

мен, тежък свещник, пред дъжда изправен.

И аз, безсилно виснал на внезапната спирачка,

ще счупя с поглед огледалото - да не заплача.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух