напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Изгонване от ада


И казаха: "Отивай си, човеко, рано ти е да си тук!"

И хлопнаха след тялото ми две до бяло нажежени двери.

Пресякох бялата пустиня и задминах слънцето куцукащо:

не бе ми казал никой, ала знаех, че ще Го намеря.

 

Ако си грешен, каза, то не е задето плака след жената,

а зарад шепичката сол от сълзите ти праведни,

която вятърът пиля до края на земята и нататък,

та утре блудкави да са и рибата, и хлябът на децата ти.

 

И тъй като мъжът не може цял живот да плаче - колко е

водицата, която, рече, за очите му е отредена,

солта от седмата си пот остава да събираш в троскута -

върви след тебе младенецът с твоя кръв във вените.

 

И слънцето дойде, и седна редом с нас на камъка -

да види как реката пада, после дълго отминава.

Да ставам, рекох си, каквото каза - каза. Ясно е:

не е един животът или много продължава!

 

Ако си праведен, продума, е за туй, че плака след жената.

И разпиля солта по нея - утре да й бъде сгодно:

защо да бъдат блудкави и рибата, и хлябът й

когато няма кой за нея да се труди, да соли живота?

 

Та, благославяй тия, дето в лоното й ще се вмъкнат

и ги обичай повече от братя, братът се обича лесно.

И плюй на дланите, изнежени от думи, рече. Мръква -

иди и спи, човеко. Чака те полето!

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух