напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Гарнизонен валс


Докато пия бира с лейтенантите в горещия следобед

и виждам как зениците им мътно пожълтяват

(Дали от бирата или от онзи гъдел в нежните им длани,

не знам, но пожълтяват зимните зеници, Господи!),

сред гълъбите - предрешени музи - в същия следобед

присяда музиката гарнизонна и надува бузи.

Опипва въздуха горещ, пристъпва леко, втурва се

под властната и крехка палка на стройния о.з. полковник.

 

А както пия бира с лейтенантите във дългия следобед,

дочувам: пистолетите им в миг се осъзнават.

Втвърдяват се и стават резки спусъците, удължават се

невероятно цевите - вторачени в света циклопи!

О, гарнизонна музика! Дантелените твои валсове

прегръщат есенните часове с нетрайна нежност.

И ръкавицата не е за хвърляне в лицето, тя е жестът,

окръглящ ъглите на този ръбест свят до святост...

 

Но както пия бира с лейтенантите в безрайния следобед,

усещам: позвездяло е цивилното ми рамо!

Възправя се подобно кобра шията! И сякаш каменен,

разкъсва моят поглед жълт заоблените облаци.

Преграква вече музиката гарнизонна, някъде в цветята

о.з. полковникът се срутва, мравки го преглеждат.

Но продължава есенният валс! И как да секне:

денят жълтее - чаша бира - върху масата ни лейтенантска.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух