напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Бистро


С глас на преглътната сълза пропява виното,

просветва с цвят на женско рамо голотата му,

та няма кък да чуем: хълмовете се надигат

и хукват някъде на запад-югозапад.

 

Реката все по-упорито се вглъбява в себе си,

крака на рибите прорастват и по пясъка

обърканите им следи чертаят крехки ребуси,

а после се изгубват сред лозя и макове.

 

Безречен, мостът от тревата е по-нисък.

Изправя се дъгата му изящна, а довчера

окръгляше света край нас и го избистряше -

едно око, в очите ни загледано с доверие.

 

Далеч оттук реката хълмовете ще намери,

ще ги умие трескаво и в миг ще се припомни,

листата, плувнали по нея, ще размахат перки,

нов мост в тръстиките ще пусне корен.

 

А над бистрото мракът своите криле надвесва.

Замлъква в чашите студени виното, привършва.

След миг и в нас ще стихне бистрата му песен -

добре да чуем как свисти косата. И ни скършва.

 

Мигът отлита. Иде сервитьорът - Божи пратеник

и свети в дланите му истина с нюанс на женско рамо.

И пак сме толкова красиви, ласкави и праведни!

Като на снимка в черна рамка.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух