напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



Въздигащият се в ноември ангел


На Георги Николов

 

Нощта, в която падналият ангел си отива,

е винаги във края на ноември.

Не вятър свири, а крилете парцаливи

от локвите със писък се отлепват.

 

Това е още само шум. А после ангелът

подобно кална чомолунгма се възправя,

въртят се кръглите му зеници и бягат

все по-нагоре и все по-нататък.

 

Простенват костите му, сухожилията скърцат -

непоносимо бавно се въздига тялото му тежко,

но ангелът - като една летяща църква -

се стапя във безнебието на ноември.

 

Не ми е дадено да знам сега ликува ли,

че след изгнанието се завръща на небето.

Дали при Бог се връща всъщност или другаде

крилете му изкаляни ще го отвеят?

 

Дали го чака горе ангелица бяла

и рижи ангелчета с водни пистолети?

Какво въздигащият се в ноември ангел

освен калта от зимната Земя ще вземе?

 

Но вече стихва вятърът и в тишината

приижда сняг. И толкова е бял той,

и толкова е синеок, че става ясно:

човечеството пак се е сдобило с паднал ангел.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух