напред назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]



II. Градовете, в които живеем


Градовете, в които живеем, ни стават широки.

Как се стапя плътта, как пресъхват аорти и чаши,

как изчезват една по една всички точни посоки,

как умират треви покрай пътя, и струни, и плащове.

 

Уморени, жените очите си кротват дълбоко:

остаряват косите им, дългите есенни пръсти.

Векове уж вървиме към тях - векове от балконите

подир гости ще махаме с радостни длани във тъмното.

 

Градовете, в които живеем, изстиват задълго,

бавни влакове носят живота ни бавен нанякъде.

Тихи столици, сухи пристанища, шепот от ъглите -

как да стигнем до всичко, животът е толкова кратък.

 

Стръмно литват уж питомни гълъби. Безпощадно е.

Няма кой да ни върне гласа, няма как да го пазим

от мъглата, заливаща немите, глухи площади

в градовете, където не сме.

 

Където оставаме.

 


напред горе назад Обратно към: [Градовете където не сме][Гриша Трифонов][СЛОВОТО]

 

© Гриша Трифонов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух