напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Песен за песента


Ако имах китара

и можех да свиря на нея,

щях да бъда мъж

и да имам

Дулсинея.

Но със моите груби ръце

непременно бих ползвал перце.

А с перце ли

бих галил

Нея?

 

За това не съм мъж.

Защото задавам въпроси.

Прекалено се вкисвам

от някакви дребни неща.

Натъжавам се даже

когато суша магданоза.

А не бива, защото

това са си само листа.

 

Ако имах китара

и можех да свиря на нея,

щях да бъда хубав мъж,

от който жените немеят.

Щях да имам по-грубо сърце,

но разбрало от всичко поне.

Но жена съм

и да разбирам

не смея.

 

Ала имам пиано

и мога да свиря на него.

Виртуозно разбира то

моето женско “его”.

Аз със своите нежни ръце

му изваждам самото сърце.

Пък какво ли

остава

за Него?

 

Мойто руско пиано

е с име световно – Чайковски.

То е твърдото рамо

и водка за хубави гости.

Може би затова съм жена.

Искам само един камертон.

За да няма лъжа

в песента,

а “бон тон”.

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух