Обратно към: [Ти, който хакна планетата][Илиана Илиева][СЛОВОТО]

ще си набутам всичките ти проявления из моите хипоталамуси

ще се запътя тайно някой път към Eверест

без никой друг – особено без теб – без записка –

от мен едва ли ще остане кост и вест

не ща и никакви свидетели на женоомъртвителните радости

не искам даже шерпи – гоня ги в селцето от скала

и ще река да те научат наизуст

и всеки път когато съпровождат лудостта на смъртните

на глас да викат по едно стихотворение

сред празнотата – пълна със безсмъртие –

аз с шала си завързан ще платя – недей ме мисли мене

ще ги обичам повече отколкото отдавна стъпилия тук Иисус

о – нека да прииждат други бродници със рани по върха –

аз няма да се изкача –

аз предпочитам да ближа раните на слизане –

железни солени – та чак лимони на вкус

но да ти кажа най-напред и по-добре да ти се изясни

защо не се постигам в седемглаво мъжко сетиво

аз съм само жена в бялата тримилиардна пряспа от чисти та чак ледни жени

и нека бяла смърт на сипеи да ме дере –

да ме смазва – камък без надпис –

завинаги хлътнал в дере

да ме подвърже с лишейните ми неизлечими стихове

за да съм божи апокриф и ничие безкислородно четиво

ти някога да си искал на Еверест да садиш дърво?

Обратно към: [Ти, който хакна планетата][Илиана Илиева][СЛОВОТО]

© Илиана Илиева. Всички права запазени!