![]() ![]() Без шерпище си набутам всичките ти проявления из моите хипоталамуси ще се запътя тайно някой път към Eверест без никой друг – особено без теб – без записка – от мен едва ли ще остане кост и вест не ща и никакви свидетели на женоомъртвителните радости не искам даже шерпи – гоня ги в селцето от скала и ще река да те научат наизуст и всеки път когато съпровождат лудостта на смъртните на глас да викат по едно стихотворение сред празнотата – пълна със безсмъртие – аз с шала си завързан ще платя – недей ме мисли мене ще ги обичам повече отколкото отдавна стъпилия тук Иисус о – нека да прииждат други бродници със рани по върха – аз няма да се изкача – аз предпочитам да ближа раните на слизане – железни солени – та чак лимони на вкус но да ти кажа най-напред и по-добре да ти се изясни защо не се постигам в седемглаво мъжко сетиво аз съм само жена в бялата тримилиардна пряспа от чисти та чак ледни жени и нека бяла смърт на сипеи да ме дере – да ме смазва – камък без надпис – завинаги хлътнал в дере да ме подвърже с лишейните ми неизлечими стихове за да съм божи апокриф и ничие безкислородно четиво ти някога да си искал на Еверест да садиш дърво?
![]() ![]() ![]()
© Илиана Илиева. Всички права запазени! |