напред назад Обратно към: [Ти, който хакна планетата][Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Това не прилича на нищо


с изцъклен мозък как се пише –

с протрити сетива какво да казвам –

рамкирана чипирана ограничена тук – и свише

ти щеш да си представя свобода?

не ме разсмивай – рано е за празника –

петият ми прешлен скрибуца деформиран

от оковаване – и няма да ми издържи смеха

къде са космосите птиците момчетата – с които бира пих

къде е песента – и моят стих –

на линкове светът нацепен е – бръснарски ножчета ми гладят паметта -

нима потеглят валяци по мене – на парад

светкавична се щурам из пространствата – и ме е яд

да хвана с периферното си зрение как ми се фръцка непозната земя

а ти ме караш да ти кажа пак – къде съм как съм

Е, няма ме – това е – няма ме и никак съм

какъв купон – това тъпотата на живота ми –

това са всичките райета татуирани по кожата ми –

затворът ми е станал на костюм –

о – да – тук там с протрити лакти –

от жалки напористи терористи организирани все повече из моя ум

и най-опасното ще бъде – да съм гола

и най-ужасното – да кажеш че съм хубава –

спри да го казваш – и влез да те затворя нейде в себе си

и да те питам що съм –

рецидивист на свободата или съм луда

аз свърших – няма друго –

свещта ме глътна – черна пеперуда

 


напред горе назад Обратно към: [Ти, който хакна планетата][Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух