![]() ![]() Светлината да пиеш на капкитук дъждът спря отдавна – вир водица е – капе от бора – и земята е равна от прераждани три пъти хора уж да бъдат прекрасни и – пожела бог – да минат безсмъртни – а се раждат пегаси из празните сламени ясли на смъртни все не вярват мъжете в непорочно заченали деви вярват в скъсано цвете в ръцете на мъж укротените Еви и подпалват лулите – безгрешни и силни Лилити за душите на явна вечеря по кухните месят се пити а не гледа навън оголелият в себе си – вътре петолиние звън не побира – извънтактово тътне дом от ноти ръждиви и гръмки дълбоки пирони докога ще сме пътници – докога ще побиваме лъч на мечтани Малдиви – в икони а иглите на бора са вечност накрая на клоните и роят светлината – тихо нейните капки се ронят из каньоните в мен – не сълзица от бога в канона
![]() ![]() ![]()
© Илиана Илиева. Всички права запазени! |