Обратно към: [Ти, който хакна планетата][Илиана Илиева][СЛОВОТО]

тук дъждът спря отдавна – вир водица е – капе от бора –

и земята е равна от прераждани три пъти хора

уж да бъдат прекрасни и – пожела бог – да минат безсмъртни –

а се раждат пегаси из празните сламени ясли на смъртни

все не вярват мъжете в непорочно заченали деви

вярват в скъсано цвете в ръцете на мъж укротените Еви

и подпалват лулите – безгрешни и силни Лилити

за душите на явна вечеря по кухните месят се пити

а не гледа навън оголелият в себе си – вътре

петолиние звън не побира – извънтактово тътне

дом от ноти ръждиви и гръмки дълбоки пирони

докога ще сме пътници –

докога ще побиваме лъч на мечтани Малдиви – в икони

а иглите на бора са вечност накрая на клоните

и роят светлината – тихо нейните капки се ронят

из каньоните в мен – не сълзица от бога в канона

Обратно към: [Ти, който хакна планетата][Илиана Илиева][СЛОВОТО]

© Илиана Илиева. Всички права запазени!