![]() ![]() Ръкавът на реката...пък аз не зная накъде отивам, откъде се връщам – не оживява в мене дом, а обитавам скален проход. Каква е тази святост или дързост на отшелник и пройдоха да ми е пълно без понятие за къща? А покривите восъчни криле да ми изглеждат и да не са те мигли безутешни и насъщни, пороите да имам за подслон и за прегръдка – а пък стените да са трижди безнадеждни. По праговете – корени – да стъпвам, да ме превежда клонката попътна – докато гледам все нагоре и далеко и предизвиквам вятъра, за да го дишам, и подценявам всичко що е питомно и леко с отплата да изчезвам и да пиша.
![]() ![]() ![]()
© Илиана Илиева. Всички права запазени!
|