напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Ръкавът на реката


...пък аз не зная накъде отивам, откъде се връщам –

не оживява в мене дом, а обитавам скален проход.

Каква е тази святост или дързост на отшелник и пройдоха

да ми е пълно без понятие за къща?

А покривите восъчни криле да ми изглеждат

и да не са те мигли безутешни и насъщни,

пороите да имам за подслон и за прегръдка –

а пък стените да са трижди безнадеждни.

По праговете – корени – да стъпвам,

да ме превежда клонката попътна –

докато гледам все нагоре и далеко

и предизвиквам вятъра, за да го дишам,

и подценявам всичко що е питомно и леко

с отплата да изчезвам и да пиша.

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух