напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Находка след дъжда


Блестящата дъга на червея дъждовен,

където слънцето си разиграва коня,

накара ме за детството да си припомня

и за лъжицата ми лъскава, оловна,

с която си ровичках кротко пясъка –

брашнения чувал, посят край Искъра.

Откритото ме радваше – не стряскаше –

и камъчета, трънчета приемах присърце.

Не знаех що е тайна, що е откорвение,

не знаех, че природата дели се

на мъртва и на жива – тя за мене

все още е добра, красива мисъл.

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух